Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Какво се случи с Давуст?

Магистър Айдър се замисли за момент, после остави внимателно бутилката на масата. Приседна на близкия стол, постави лакти на масата, подпря брадичка на дланите си и изгледа продължително Глокта в очите.

— Предполагам, бил е убит от предател в града. Много вероятно агент на Гуркул. С риска да повторя нещо, което вече знаете, Давуст подозираше, че е в ход заговор в градската управа. Поне така сподели с мен малко преди да изчезне.

— Споделил, значи? Заговор в градската управа ли? — Глокта поклати глава в престорен ужас. — Как е възможно подобно нещо?

— Нека бъдем откровени един с друг, началник. Аз искам същото, което и вие. Гилдията на търговците на подправки е вложила прекалено много време и средства в този град, така че не може да си позволи той да падне в ръцете на гуркулите, и вие имате много повече шанс да предотвратите това, отколкото онези идиоти Вурмс и Висбрук. Ако в града действа предател, аз го искам заловен.

— Него… или нея.

Магистър Айдър повдигна едната си тънка вежда.

— Няма как да ви е убягнал фактът, че аз съм единствената жена в управителния съвет на Дагоска.

— Точно така, не е. — Глокта сръбна шумно от супата. — Но моля да ме извините, че не мога да ви изключа от заподозрените засега. Нужно е повече от вкусна супа и приятен разговор, за да бъда убеден в нечия невинност. Въпреки че гледката си я бива повече от всяка друга досега.

Магистър Айдър се усмихна и вдигна чаша.

— Добре тогава, как да ви убедя?

— Ами щом питате, нуждая се от пари.

— А, пари. Накрая всичко се свежда до тях. Измъкването на пари от Гилдията винаги е било като копаенето на кладенци в пустинята — изтощителна, мръсна работа и резултатът почти винаги се оказва загуба на време.

Горе-долу като да задаваш въпроси на инквизитор Харкър.

— Каква сума имате предвид?

— Като за начало, да кажем, сто хиляди марки.

Айдър не се задави с виното си. Дочу се обаче леко хриптене. Тя остави внимателно чашата си, прокашля се тихичко, после попи ъгълчетата на устните си със салфетка и погледна с удивление Глокта.

— Със сигурност разбирате, че няма как да ви осигуря подобна сума.

— Ще се задоволя с каквото можете да заделите на първо време.

— Ще видя какво мога да направя. Има ли друго, с което да съм ви полезна, или амбициите ви свършват с тези сто хиляди?

— Всъщност има. Искам търговците да напуснат храма.

Айдър разтри леко слепоочията си, все едно исканията на Глокта й бяха докарали главоболие.

— Той иска търговците вън от храма — промърмори тихо тя.

— Необходимо ми е, за да осигуря подкрепата на Кадия. Ако той е срещу нас, няма да удържим града кой знае колко дълго.

— От години повтарям същото на онези идиоти, но мачкането на местните се е превърнало в хоби. Добре, кога искате да стане това?

— Най-късно утре.

— После се чудите защо ви смятат за своеволен — поклати глава Айдър. — Така да бъде, до утре вечер ще напуснат храма. Ще бъда най-непопулярният магистър в историята на Гилдията, ако въобще успея да задържа поста, но ще се опитам да убедя търговците, че няма друг вариант.

— Напълно съм убеден, че можете да убедите всеки във всичко — усмихна се Глокта.

— Умеете да преговаряте, началник. Ако някога ви дотегне задаването на въпроси, можете да се пробвате като търговец, сигурна ъм, че ви чака бляскаво бъдеще в тази област.

— Търговец, аз? О, не мисля, не съм чак толкова безмилостен. — Глокта остави лъжицата си в празната купичка и облиза дупките във венците си. — Не се обиждайте, но може ли да попитам как жена е стигнала до върха в най-могъщата гилдия в целия Съюз?

Айдър се замисли, сякаш се колебаеше дали да отговори. И ако да, колко от истината да спести. Загледа се в чашата си и започна бавно да върти столчето й.

— Съпругът ми беше магистър. Когато се ожених за него, бях на двайсет и две, а той — почти на шейсет. Баща ми му дължеше страшно много пари и като не можа да се издължи по друг начин, му предложи ръката ми.

Ех, всеки с личната си трагедия.

Устните й леко се извиха, тя свъси вежди.

— Съпругът ми имаше нюх за търговия. Малко след като се оженихме, здравето му се влоши и аз трябваше да поемам все повече от задълженията му в управлението на личните му дела, както и на Гилдията. Още преди да умре, на практика бях действащ магистър и след смъртта му неговите колеги проявиха достатъчно разум да узаконят статута ми. Търговците на подправки винаги са държали повече на високите печалби, отколкото на общоприетите норми. — Тя вдигна поглед към Глокта. — Не се обиждайте, но може ли и аз да попитам как герой от войната стана мъчител?