Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Вратата се отвори и Глокта извърна глава. Примижа от болка при поредното изпукване във врата. Влезлият се оказа Корстен дан Вурмс, синът на лорд-губернатора. Той затвори вратата зад себе си и прекоси стаята с енергично почукване на металните капачки на токовете си по мозайката на пода. О, цветът на младата аристокрация на Съюза. Какво долавям в момента, мириса на благородството? Или някой е пръднал?

— Началник Глокта! Надявам се, не съм ви накарал да чакате?

— Напротив — отвърна Глокта и се запъти към масата. — Точно така става, когато някой закъснява за среща.

Вурмс леко се намръщи.

— В такъв случай моля да ме извините — каза той, но в тона му нямаше и помен от съжаление. — Как намирате града ни?

— Горещ и пълен със стъпала. — Глокта се стовари тежко на един от луксозните столове. — Къде е лорд-губернаторът?

Недоволството на лицето на Вурмс се засили.

— Боя се, че баща ми не се чувства добре и не може да присъства. Надявам се, разбирате, че той е доста възрастен и се нуждае от почивка. Но аз говоря от негово име.

— Сериозно? И какво имате да споделите вие двамата?

— Баща ми е силно загрижен за работата, която предприемате по защитните съоръжения на града. Доколкото разбирам, войниците от кралската армия са изпратени да копаят дупки, вместо да охраняват стените и портата на централната част от града. Надявам се, осъзнавате, че така ни излагате на милостта на местните!

— Местните — изсумтя презрително Глокта — са също поданици на Съюза, макар и с неохота от тяхна страна. И са далеч по-склонни от гуркулите да проявят милост, уверявам ви. Знам от личен опит докъде стига тази на гуркулите.

— Те са диваци! — изсъска Вурмс. — При това опасни! Не сте тук достатъчно дълго време, за да оцените опасността, която представляват за нас! Трябва да поговорите с Харкър. Той има представа как трябва да се действа с местните.

— Поговорих с Харкър и не харесах методите му. Подозирам, че той в момента е в процес на преосмисляне на идеите си долу, в тъмното. По принуда, разбира се. Сигурно в същия този момент мислите му препускат с колкото бързина позволява миниатюрният му мозък. А колкото до загрижеността на баща ви за защитата на града, може да му предадете, че повече не е нужно да се тревожи за това. Тъй като е възрастен и се нуждае от почивка, сигурен съм, че на драго сърце ще прехвърли тази отговорност на мен.

Красивото лице на Вурмс потръпна в гневен спазъм. Отвори уста да избълва някоя ругатня, но очевидно се въздържа. И по-добре. Облегна се на стола и замислено потри пръсти. Когато заговори, тонът му бе благ, а думите — придружени от дружелюбна усмивка. А, време е да започне придумването.

— Началник Глокта, мисля, че подходих към вас… да кажем, с грешния крак…

— При мен това е невъзможно, само единият ми го бива.

Усмивката на Вурмс леко посърна, но той продължи:

— За никого не е тайна, че в момента вие държите по-силната ръка карти, но не забравяйте, баща ми има много приятели в Мидърланд. Аз може да се окажа сериозна спънка за вас, ако реша да ви се опълча, разбира се. Но пък бих могъл да съм ви от огромна помощ…

— Толкова се радвам, че избрахте да ми съдействате. И започнете още отсега, като ми разкажете какво се случи с началник Давуст.

Усмивката изчезна от лицето на Вурмс.

— Откъде да знам аз?

— Всеки знае нещо. А някой знае повече от другите. Ти ли си това, Вурмс?

Синът на губернатора се умълча, потънал в мисли.

Вина или загриженост? Как да ми помогне ли се чуди, или как да прикрие следите си?

— Знам само, че местните го мразеха. Те вечно заговорничеха против нас, а Давуст беше неуморен в преследването на предателите. Сигурен съм, че е станал жертва на някой от техните заговори. Ако бях на ваше място, щях да задавам въпросите си в гетата.

— Аз пък съм напълно убеден, че отговорите са тук някъде, в Цитаделата.

— Не ги очаквайте от мен — ядно отвърна Вурмс. — Уверявам ви, щях да съм много по-доволен, ако Давуст беше още сред нас.

Може би е така, а може би не. При всички положения днес няма да има повече отговори.

— Чудесно. Разкажете ми сега за градските складове.

— За складовете ли?

— Продоволствието, Вурмс, хранителните запаси. Разбрах, че след като гуркулите са затворили маршрутите за доставка по суша, сега всичко се доставя по море. Със сигурност изхранването на населението е приоритет за лорд-губернатора.

— Баща ми е в състояние да се погрижи за всички нужди на хората си във всякакви ситуации! — отсече Вурмс. — Разполагаме със запаси за шест месеца!