Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Надали има друг ботуш на този свят, който по-добре да подхожда на собственика си. Дългите мустаци на Коска явно бяха оформени така, че да бъдат мазани с помада, за да стърчат гордо встрани, каквато беше модата сред стириянските контета, но сега висяха безжизнени около полуотворената уста на собственика си. Бузите и шията на наемника бяха обрасли с едноседмична брада, а над яката му се подаваха люпещите се корички на силен обрив. Мазната му коса стърчеше във всички посоки, но без да закрива голямото яркочервено плешиво петно на върха на темето, силно изгоряло от слънцето. Една муха пълзеше лениво по подпухналото му лице, лъщящо от избилата по провисналата му кожа пот. На масата пред него се търкаляше празна бутилка, а втора, наполовина пълна, се мъдреше в скута му.

Витари застана над това олицетворение на пиянско саморазрушение и лицето й се изкриви от презрение, достатъчно изразително, та дори маската да не успее да го скрие.

— Вярно е, значи. Още си жив.

Жив? Добре, да кажем, жив.

Коска отвори едно зачервено око, примигна и се взря в нея. После бавно се усмихна.

— И това ако не е Шило Витари. Явно има още с какво да ме изненада този свят. — Размърда долната си челюст, направи кисела физиономия и очите му се спряха на бутилката в скута му. Вдигна я и отпи няколко големи глътки. Преглъщаше ненаситно, все едно че в бутилката имаше вода. Изпечен пияница, не че всичко останало не говори достатъчно ясно за това. Последният човек, на когото да довериш защитата на града. — Не съм очаквал, че ще те видя отново. Защо не свалиш тази маска? Лишаваш ме от красотата си.

— Тия ги пази за курвите, Коска. Не горя от нетърпение да си лепна някоя от болестите ти.

Коска се задави в нещо като смях или кашлица.

— Виждам, че все още имаш обноските на принцеса — изхриптя той.

— А тази дупка ще да е дворецът, така ли?

— Когато съм достатъчно пиян, всичко ми изглежда еднакво — вдигна рамене наемникът.

— Мислиш ли, че някога ще успееш да се докараш до „достатъчно пиян“?

— Не. Но си струва да продължавам да опитвам. — И сякаш за да подкрепи казаното, той надигна отново бутилката.

Витари се подпря на ръба на масата.

— Е, какво те води насам? Мислех, че си твърде зает да разпространяваш срамни болести из Стирия.

— Популярността ми у дома нещо взе да намалява.

— Все по-често се оказваш едновременно от двете страни на барикадата, а?

— Нещо такова.

— Но в Дагоска те приемат с разтворени обятия, така ли?

— Бих предпочел ти да ме приемеш с разтворени крака, но не може да се иска всичко от живота. Кой е приятелят ти?

Глокта издърпа разнебитен стол и седна, като се надяваше, че ще издържи тежестта му. Ако се просна на пода сред натрошено дърво, почти сигурно ще оставя грешно впечатление за себе си, нали така?

— Казвам се Глокта. — Той развъртя бавно врат. — Началник Глокта.

Коска го изгледа продължително. Очите му бяха кървясали, хлътнали, с натежали клепачи.

Обаче наблюдава доста преценяващо. Не е и наполовина толкова пиян, колкото иска да изглежда.

— Онзи, който се би във войната с Гуркул? Полковникът от кавалерията?

Глокта усети как единият му клепач потрепери. Съвсем различен от онзи Глокта, който, изненадващо, явно все още добре се помни.

— Напуснах армията много отдавна. Изненадан съм, че знаете кой съм.

— Всеки войник трябва да познава врага си, а войникът наемник никога не знае кой ще е следващият му враг. Добре е да се интересуваш кой кой е във военните среди. Преди време дочух да ви споменават като човек с качества. Дързък и умен, но както чух, малко безразсъден. Това чух, това знам. А ето сега се виждаме, макар и по друг повод. Сега задавате въпроси.

— Безразсъдството не ми се отрази добре — сви рамене Глокта. — А човек има нужда да си запълва времето с нещо.

— Разбира се. Никога не подлагай на съмнение чуждия избор, така знам аз. Не знаеш какви са причините му. Ако сте дошли да пийнете нещо, началник — Коска размаха бутилката пред лицето си, — боя се, че не се предлага нищо освен тази пикня. Или може би сте подготвили въпроси към мен?

Не се съмнявай, подготвил съм. И то много.

— Имате ли опит в обсадите?

— Опит ли? — прихна Коска. — Опит, а? Ха! Тъкмо опит имам в огромно изобилие…

— За разлика от дисциплина и лоялност — подхвърли през рамо Витари.

— Е, да. — Коска я изгледа навъсено. — Зависи кого питате. Бях при Етрина и Мюрис. Сериозни обсади. Аз самият обсаждах Висерин в продължение на няколко месеца и за малко да го превзема, ако Муркато, този дявол в женски образ, не ме беше изненадала така. Връхлетя ни с кавалерия на зазоряване, със слънцето зад гърба си, както си му е редът, ама че удар под пояса ми нанесе тази кучка…