Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Колко са според вас?

— Невъзможно е да се каже със сигурност — вдигна рамене Висбрук. — Предполагам, минимум пет хиляди, но зад онези хълмове може да има и други. Няма как да разберем.

Пет хиляди. Минимум. Ако е демонстрация на сила, бива си я.

— А с колко хора разполагаме ние?

Висбрук помълча.

— Под мое командване са около шестстотин войници.

Около шестстотин? Около? Ах, ти, празноглав кретен такъв! Когато аз бях в армията, знаех по име всеки от мъжете в полка си, както и кой в какво го бива най-много.

— Шестстотин. Само толкова?

— В града има и наемници, но на тях не може да се разчита, често самите те създават проблеми. По мое мнение са напълно безполезни.

Поисках сведение за численост, не мнението ти.

— Колко наемници имаме?

— Към хиляда, може и повече.

— Кой ги предвожда?

— Някакъв стириянец. Казва се Коска.

— Никомо Коска? — Витари ги изгледа от парапета с повдигната рижа вежда.

— Познаваш ли го?

— Може да се каже. Мислех, че е умрял, но явно няма справедливост на този свят.

Тук си права.

— Този Коска на ваше подчинение ли е? — обърна се Глокта към Висбрук.

— Не точно. Гилдията му плаща, така че той е на служба при магистър Айдър. На теория би трябвало да изпълнява заповедите ми, но…

— Но на практика изпълнява само своите.

От изражението на генерала стана ясно, че Глокта беше прав. Наемници. Нож с две остриета. Вършат работа само докато не спираш да плащаш и при положение че не държиш много на надеждност от тяхна страна.

— Доколкото разбирам, хората на Коска превъзхождат вашите по численост в съотношение две към едно. Както изглежда, по отношение на сигурността на града досега съм си губил времето с грешния човек. Но може би има шанс да науча нещо по друг въпрос.

— Имате ли представа какво се е случило с предшественика ми, началник Давуст?

Висбрук сякаш се подразни.

— Нямам. Този човек въобще не ме интересува.

— Хм — замисли се Глокта и нахлупи шапката си при поредния прашен порив на вятъра. — Нима изчезването на началника на Инквизицията в града не ви вълнува? Никак?

— Никак — тросна се генералът. — Почти не ми се налагаше да общувам с него, а и Давуст беше всеизвестен с опакия си нрав. Ако питате мен, Инквизицията си има своите задължения, а аз моите.

Докачливи сме, а? Е, откакто съм в града, май с всички е така. Започвам да си мисля, че не ме искат много тук.

— Имате си вашите задължения, така ли? — Глокта се приближи до парапета и натисна с върха на бастуна си зида почти до крака на Витари. Парче камък се откърти от бойницата и полетя надолу. След малко се чу и звукът от падането му в рова под стената. Глокта се извърна към генерала. — Като командир на гарнизона в града не считате ли поддръжката на защитната стена за свое задължение?

— Направих, каквото можах! — наежи се Висбрук.

— Защитната стена се руши — започна да отброява на пръсти Глокта, — не разполагате с достатъчно хора за отбраната й, ровът е толкова запълнен с боклуци, че все едно го няма, портите не са подменяни от години и вече се разпадат от собствената си тежест. Ако утре бъдем нападнати от Гуркул, ще се окажем в доста незавидно положение.

— Уверявам ви, нищо от изброеното не е поради недоглеждане от моя страна! При тази жега, при този вятър и солта от морето и дървото, и металът изгниват бързо, камъкът също не издържа кой знае колко! Имате ли представа за какво начинание става дума? — генералът посочи към насипа на стената. По горната част на стената можеше да мине волска кола, а в основата си тя беше значително по-широка. — Разполагам само с няколко способни зидари и нямам почти никакви материали! Средствата, които ми отпуска Висшият съвет, едва стигат за поддръжката на Цитаделата! С парите от Гилдията едва успявам да държа в добро състояние вътрешната стена около централната част на града…

Глупак! Май дори не си обмислил сериозно защитата на града.

— Цитаделата не може да бъде снабдявана по море, в случай че останалата част от Дагоска падне в ръцете на гуркулите, прав ли съм?

— Ами, да, но… — запримига Висбрук.

— Вътрешните стени може и да успяват да държат местните навън, но са прекалено дълги, твърде ниски и недостатъчно дебели, за да издържат на масирано нападение за продължително време, не сте ли съгласен?

— Да, предполагам, но…

— Следователно всеки план, в който Цитаделата или централната част на града стават основна отбранителна линия, е просто план за печелене на време. Време, през което да пристигне помощ отвън. Помощ, която при настоящето местоположение на армията ни, на стотици левги оттук, в Англанд, може значително да се забави. По-скоро въобще няма да дойде. В момента, в който падне външната стена, градът е обречен. — Глокта почука с бастуна си по прашните каменни плочи под краката си. — Тук трябва да се бием с гуркулите и тук трябва да ги спрем. Всичко останало не е от значение.