Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Логън извади паниците и започна да сипва с лъжица горещата каша, като надаваше ухо на историята на Баяз.

— Съперничеството ни се превърна във вражда, а враждата доведе до омраза. Биехме се с думи, с ръце, накрая и с магия. Сигурно, ако бяхме оставени без надзор, щяхме да се избием. И сигурно сега светът щеше да е по-добро място, но Ювенс се намеси и ни спря навреме. Мен изпрати в далечния север, а Калул — на юг. Заминахме за двете велики библиотеки, които нашият господар беше построил преди години. Бяхме изпратени там да учим отделно един от друг, сами, докато страстите ни се охладят. Ювенс се надяваше, че високите планини, огромното море и необятната шир на Кръга на света помежду ни ще сложат край на враждата, но ни беше подценил. Изгаряхме от гняв всеки в своето собствено изгнание, обвиняхме другия за неволите си и планирахме малките си отмъщения.

Логън насипа всичката каша по паниците, докато Баяз гледаше изпод вежди чирака си.

— Ех, де да имах достатъчно мозък в главата си тогава, да бях послушал господаря си, но не, бях млад, твърдоглав и горделив. Изгарях от желание да съм по-могъщ от Калул. Та с цялата си глупост реших, че щом Ювенс не иска да ми даде повече знания… трябва да намеря друг учител.

— Пак ли тоя бъркоч, бял? — изръмжа Феро и дръпна паницата от ръката на Логън.

— Няма нужда да ми благодариш. — Той й подхвърли лъжица и тя я улови във въздуха, после отнесе паница на Баяз.

— Друг учител ли? Че кой друг би могъл да те научи на повече?

— Само един. Канедиас. Господарят Създател. — Баяз завъртя замислено лъжицата в ръка. — Отидох в Кулата, паднах на колене в краката му, умолявах го да ме вземе като ученик. Естествено, точно както беше отказвал на много други преди мен, той отказа… в началото. Но аз бях упорит, не отстъпих и накрая той се предаде, съгласи се да ме вземе.

— И тогава заживяхте в Кулата на Създателя — рече Кай.

Прегърбен над паницата си, Логън потрепери. Краткото посещение на онова място още го преследваше в сънищата му.

— Точно така — каза Баяз. — И започнах да се уча от него. Моите умения във Върховното изкуство бяха от полза за новия ми господар. Но той се оказа още по-ревнив към тайните си и от Ювенс. Скъсвах се от работа над пещите му, изстискваше ме като роб, а в замяна ми подхвърляше трохи от уменията си, само колкото трябваше да знам, за да мога да му служа. Недоволството ми растеше. Един ден, когато Създателят напусна Кулата, за да набави нови материали за работата си, любопитството, амбицията и жаждата за знания ме подмамиха към онези части от Кулата, в които ми бе забранено да стъпвам. И там открих най-ревниво пазената тайна на Канедиас. — Баяз замълча.

— Каква беше тя? — подкани го Лонгфут със застинала пред устата лъжица.

— Неговата дъщеря.

— Толомей — прошепна едва доловимо Кай.

Баяз кимна и крайчецът на устата му се повдигна, сякаш в мислите му нахлуха приятни спомени.

— Нямаше друга като нея. Никога не беше напускала дома на баща си, дори не беше разговаряла с друг човек освен него. Както научих, тя му помагаше за някои неща. Работеше… с материали… които само човек с кръвта на Създателя можеше да докосва. Това според мен беше и единствената причина, поради която той се беше съгласил на потомство. Красотата й нямаше равна. — Лицето на Баяз потръпна, той сведе поглед към земята и се усмихна горчиво. — Или поне такава е останала в спомените ми.

— Това беше вкусно — каза Лутар, облиза пръсти и остави настрана празната паница. В последно време не беше никак придирчив към храната. Логън реши, че няколко седмици, без да можеш да дъвчеш, вършат чудеса. — Има ли още? — попита той с надежда.

— Вземи моята — изсъска Кай и бутна към него паницата си. Лицето му беше смъртно пребледняло, очите му блестяха като ярки точки в мрака, докато гледаше навъсено учителя си. — После?

Баяз вдигна поглед от земята.

— Аз бях запленен от Толомей, а тя — от мен. Сигурно ви се струва странно, но тогава бях млад. Бях пълен с енергия и имах красива коса — като на капитан Лутар. — Той прокара длан по голото си теме и вдигна рамене. — Влюбихме се. — Баяз изгледа всеки от групата, сякаш ги предизвикваше да се засмеят, но Логън беше прекалено зает да осмуква остатъците от солената каша между зъбите си, а останалите не си позволиха дори усмивка.

— Тя ми разказа за задачите, които й дава баща й, и аз започнах горе-долу да разбирам работата й. Канедиас беше събрал от близо и далеч парченца от долния свят, останали от времето, когато демоните бродели свободно по земята. Опитваше се да овладее силата на тези остатъци, за да ги използва в машините си. Играеше си със сили, забранени от Първия закон, и вече беше постигнал известен успех.