Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Не, Катнис, не е само това турне — казва той.

— А какво? — питам.

— Дори и да се справиш успешно, те ще се върнат след няколко месеца да отведат всички ни на Игрите. Сега вие с Пийта ще бъдете ментори всяка година оттук нататък. И всяка година те ще съживяват романса, ще излъчват подробностите от личния ви живот и никога, абсолютно никога, няма да можеш да правиш друго, освен да живееш щастливо с това момче до края на дните си.

Изведнъж осъзнавам пълното значение на думите му. Никога няма да имам съвместен живот с Гейл, дори и да искам. Никога няма да ми позволят да живея сама. Ще трябва завинаги да бъда влюбена в Пийта. Капитолът ще настоява за това. Тъй като все още съм само на шестнайсет, може би ще ми позволят да остана още няколко години при мама и Прим. А после… после…

— Разбираш ли какво ти казвам? — пита ме той настойчиво.

Кимвам. Казва ми, че за мен има само едно бъдеще, ако искам да запазя живота на тези, които обичам, и самата аз да остана жива. Ще трябва да се омъжа за Пийта.

Мълчаливо се връщаме във влака. В коридора пред моята врата Хеймич ме потупва по рамото и казва: „Нали знаеш, можеше и да е много по-зле“. Тръгва към своето купе и отнася миризмата на вино със себе си.

В купето събувам подгизналите чехли, събличам мокрия халат и пижамата. В чекмеджетата има други, но се вмъквам в леглото си по бельо. Взирам се в тъмнината и мисля за разговора с Хеймич. Всичко, което каза, беше вярно — за очакванията на Капитола, за бъдещето ми с Пийта, дори последният му коментар. Разбира се, че можеше и да е много по-зле от това да се омъжа за Пийта. Обаче всъщност не е там въпросът, нали? Една от малкото свободи, които имаме в Окръг 12, е правото да се женим за когото искаме или изобщо да не се женим. А сега ми е отнето дори това право. Питам се дали президентът Сноу ще настоява да имаме деца. Ако имаме, те ще трябва да участват в Жътвата всяка година. А няма ли да е наистина невероятно да видите на арената детето не на един, а на двама победители? И преди се е случвало в Игрите да участват деца на победители, което винаги предизвиква вълнение и коментари, че на това семейство не му върви. Но се повтаря прекалено често, за да е проста случайност. Гейл е убеден, че Капитолът го прави нарочно — фалшифицира тегленето на жребия, за да добави допълнителен драматизъм. Като се имат предвид всички неприятности, които предизвиках, вероятно съм гарантирала на всяко от децата си място в Игрите.

Мисля си за Хеймич: неженен, без семейство, вечно пиян до забрава. Той можеше да си избере всяка жена в окръга. А е избрал самотата. Не самотата — това звучи прекалено спокойно. По-скоро строг тъмничен затвор. Дали защото, след като е бил на арената, е разбрал, че това е по-добрата алтернатива? Аз усетих вкуса на другата алтернатива, когато в деня на Жътвата извикаха името на Прим и я видях как тръгва към смъртта си. Но като нейна сестра имах право да я заместя — майка ми нямаше такова право.

Умът ми трескаво търси изход. Няма да позволя на президента Сноу да ме обрече на такава съдба. Дори това да означава да посегна на живота си. Първо обаче ще се опитам да избягам. Какво ли биха направили, ако просто се изпаря? Ако изчезна в гората и никога не се върна? Възможно ли е дори да успея да взема със себе си всички, които обичам, да започна нов живот дълбоко в пущинаците? Слабо вероятно, но не и невъзможно.

Разтърсвам глава, за да я проясня. Сега не е моментът да правя безумни планове за бягство. Трябва да се съсредоточа върху Турнето на победата. Съдбата на твърде много хора зависи от доброто ми представяне.

Зората идва преди съня и ето че Ефи чука на вратата. Навличам дрехите, които са най-отгоре в чекмеджето, и тръгвам към вагон-ресторанта. Не разбирам какво значение има кога ще стана, тъй като днес е ден за пътуване, но после се оказва, че вчерашното разкрасяване е било само за да стигна до гарата. Днес подготвителният екип ще започне истинската работа върху мен.

— Защо? Прекалено студено е, за да показваме каквото и да било — възроптавам аз.

— Не и в Окръг 11 — казва Ефи.

Окръг 11. Първата ни спирка. Бих искала да е всеки друг окръг, но не и този, защото е родният край на Ру. Но Турнето на победата има строг ред. По принцип започва от Окръг 12 и продължава из окръзите в низходящ ред до Първи, последван от Капитола. Окръгът на победителя се пропуска и се оставя за накрая. Тъй като Окръг 12 организира най-безинтересните чествания — обикновено само вечеря за трибутите и митинг на площада в чест на победата, където никой няма вид, че се забавлява особено — вероятно бързат да приключат с него колкото може по-бързо. Тази година, за пръв път след победата на Хеймич, Окръг 12 ще бъде последната спирка от обиколката и Капитолът очаква с нетърпение да се включи в празненствата.