Чарлз Буковски - Всичко на масата

— Какво бачкаш, Ханк?

— Пиша курсови работи за пари.

— Блестящо.

— Аха…

— Ей, момчета — рече Джими. — Нали ви казах, че този тип е гениален.

— Аха — съгласи се Делмор.

Той седеше от дясната ми страна и откри играта.

— Два чипа — каза.

Всички заложиха.

— Три карти — добави Делмор.

— Една — каза Джими.

— Три — каза Бързака.

— Аз съм пас — казах аз.

— Два чипа — каза Делмор.

Никой не се отказа и аз заявих:

— Плащам двата чипа и вдигам с два долара.

Делмор се отказа и Джими се отказа. Бързака ме погледна:

— И какво друго освен градския съвет се вижда, когато си подадеш главата през прозореца?

— Играй си ръката. Не сме се събрали да си говорим за пейзажи или за гимнастика.

— Добре де — кимна той. — Отказвам се.

Аз събрах банката и техните карти, като оставих моите захлупени.

— Какво имаше? — попита Бързака.

— За гледане се плаща — отвърнах хладно аз, прибрах картите си в тестето и ги размесих с останалите.

Чувствах се като Гейбъл, преди Господ да му отнеме силите при земетресението в Сан Франциско.

Редувахме се да раздаваме, но късметът не ме напусна през повечето време. В самолетната фабрика бяха давали заплати. Никога не носи много пари в къщата на бедняк. Той може да загуби само малкото, което има. От друга страна, математически съществува вероятност да спечели всички пари, които ти си донесъл. Основното правило при боравене с парите и бедняците е никога да не ги събираш на едно място.

Някак си усетих, че тази вечер ще бъде моя. Делмор скоро се отказа и си тръгна.

— Ей, момчета — казах. — Имам една идея. Картите са много бавна игра. Нека да играем на ези-тура, по десет долара на рунд. Печели този, който е хвърлил различно от другите двама.

— Добре — съгласи се Джими.

— Добре — каза Бързака.

Уискито беше свършило. Бяхме започнали бутилка от моето евтино вино.

— Хубаво — рекох аз. — Хвърляйте високо! После хващате монетата в дланта. И когато кажа „Вдигни“, проверяваме резултата.

Хвърлихме монетите високо и ги хванахме.

— Вдигни! — казах аз.

И спечелих. Мамка му. Двайсет долара, просто ей-така.

Натъпках десетачките в джоба си.

— Хвърли! — подканих ги аз.

Хвърлихме.

— Вдигни!

Пак спечелих.

— Хвърли! — казах.

— Вдигни! — казах.

Бързака спечели.

Следващия рунд спечелих аз.

После спечели Джими.

После спечелих следващите две игри.

— Чакайте — казах. — Трябва да се изпикая!

Отидох до умивалника и се изпиках. Бяхме довършили бутилката вино. Отворих вратата на килера.

— Тук имам още една бутилка вино — заявих.

Пъхнах се в килера, извадих повечето банкноти от джоба си и ги хвърлих вътре. После се показах обратно, отпуших бутилката и налях на всички.

— Мамка му — изруга Бързака, като гледаше в портфейла си. — Почти се разорих.

— Аз също — каза Джими.

— Чудя се у кого ли са отишли всички пари? — обадих се аз.

Не ги биваше като пиячи. Не биваше да смесват уискито и виното. И двамата малко се олюляваха.

Бързака изведнъж падна назад, блъсна се в шкафчето и събори един пепелник на земята. Пепелникът се счупи на две.

— Вдигни го — наредих му аз.

— Няма да вдигам никакви лайна — каза той.

— Вдигни го, ти казах!

— Нищо няма да вдигам — повтори той.

Джими се протегна и вдигна двете парчета от пепелника.

— Изчезвайте, момчета — заповядах им аз.

— Ти ли ще ме гониш, бе? — попита Бързака.

— Добре — казах аз. — Отвори си устата само още веднъж , кажи само още една дума и след това няма да можеш да си извадиш главата от гъза!

— Дай да си ходим, Бързак — предложи Джими.

Аз отворих вратата и те несигурно се изнесоха навън. Изпратих ги по коридора до началото на стълбището. Застанахме там.

— Хайде, Ханк — обади се Джими. — Ще се видим пак. Всичко добро.

— Хубаво, Джим…

— Ей, ти — каза ми Бързака. — Слушай сега…

Ударих му един десен прав в устата. Той падна назад по стълбите и се затъркаля към долния етаж. Беше горе-долу от моята категория, един и осемдесет и пет на деветдесет килограма, и шумът от падането му се разнесе из целия квартал. Във фоайето стояха двама филипинци и русата хазяйка. Те се извърнаха към Бързака, когато се строполи край тях, но не се помръднаха да му помогнат.

— Ти го уби бе! — извика Джими.

После изтича надолу по стълбите и обърна Бързака. От носа и устата му течеше кръв. Джими вдигна главата му. Погледна нагоре към мен.

— Това не беше гот, Ханк…