Чарлз Буковски - Всичко на масата

— Аха — съгласих се аз. — Дори е пробил дупка в дулото.

Върнах пистолета на Игор.

— Браво — казах.

Той ми подаде шишето с рома. Аз дръпнах една глътка и го прехвърлих на Плешко. Плешко го взе и изтърси:

— Хайл Хитлер!

Пристигнахме последни. Къщата беше голяма и хубава. На вратата ни посрещна дебело, усмихнато момче, което сякаш цял живот не беше правило нищо друго, освен да яде печени кестени край огъня. Родителите му явно не си бяха вкъщи. Казваше се Лари Киърни. Последвахме го в голямата къща и надолу по дълго тъмно стълбище. Не виждах нищо друго освен раменете и главата на Киърни. Изглеждаше добре гледан и имаше доста поздрав вид от Плешко, Игор или мен самия. Може би в тази работа все пак имаше нещо.

После влязохме в мазето. Намерихме си столове. Фенстър ни кимна за поздрав. Имаше и още седем души, които не познавах. На подиум беше качено бюро. Лари отиде и застана зад бюрото. Зад него на стената беше окачено голямо американско знаме. Лари се изпъчи:

— А сега ще положим клетва за вярност към флага на Съединените американски щати!

„Боже мой — помислих си аз, — пак се обърках нещо.“

Станахме на крака и положихме клетва за вярност, но аз спрях след думите „Заклевам се да…“ Не казах какво да.

После пак си седнахме. Лари взе думата иззад бюрото. Отначало обясни, че тъй като това е първата ни среща, той ще я председателства. След две или три срещи, щом се опознаем по-добре, можем да си изберем президент, ако искаме. Но междувременно…

— Тук, в Америка, сме изправени пред две заплахи за нашата свобода. Бичът на комунизма и заплахата от черен преврат. Най-често те действат ръка за ръка. Ние, истинските американци, трябва да се обединим в опит да застанем срещу този бич и тази заплаха. Стигна се дотам, че вече нито едно свястно бяло момиче не може да върви по улицата, без да я доближи някой чернокож!

Игор скочи на крака:

— Ще ги избием до крак!

— Комунистите искат да разделят благата, за които сме работили толкова дълго, за които са се трудили нашите бащи и за които са се трудили техните бащи! Комунистите искат да вземат нашите пари и да ги раздадат на всички чернокожи, хомосексуалисти, клошари, убийци и педофили, които обикалят нашите улици!

— Ще ги избием до крак!

— Трябва да ги спрем!

— Ще се въоръжим!

— Да, ще се въоръжим! И ще се срещаме тук, за да изготвим план как да спасим нашата скъпа Америка!

Присъстващите аплодираха. Двама-трима извикаха „Хайл Хитлер!“ После дойде моментът да се опознаем.

Лари раздаде студени бири и ние се разделихме да си говорим на групички, но не си казахме кой знае какво. Единственото общо заключение, до което достигнахме, беше че трябва да се упражняваме в стрелба, за да можем да улучваме както трябва с пистолетите си, като му дойде времето.

Когато се върнахме в къщата на Игор, изглежда, и неговите родители ги нямаше. Игор извади тиган, сложи вътре малко масло и започна да го разтопява. После взе рома, преля го в голяма тенджера и я сложи на котлона.

— Това пият истинските мъже — обясни.

После погледна към Плешко.

— Ти истински мъж ли си, Плешко?

Плешко вече беше пиян. Стоеше много изправен, с ръце покрай тялото.

— ДА, АЗ СЪМ ИСТИНСКИ МЪЖ!

И се разрева. Сълзите потекоха по страните му.

— ИСТИНСКИ МЪЖ!

Стоеше мирно и сълзите му се стичаха по лицето.

— ХАЙЛ ХИТЛЕР! — изрева.

Игор се обърна към мен:

— А ти истински мъж ли си?

— Не знам. Стана ли вече този ром?

— Не знам дали да ти вярвам. Не съм съвсем убеден, че си един от нас. Да не би да си контраразузнавач? Агент на врага?

— Не.

— А от нашите ли си?

— Не знам. Само в едно нещо съм сигурен.

— Какво?

— Че не ме кефиш. Готов ли е ромът?

— Видя ли? — каза Плешко. — Нали ти казах, че е лош?

— Ще видим кой е по-лош, преди да свърши вечерта — заяви Игор.

Игор изля разтопеното масло в кипящия ром, после изключи котлона и го разбърка. Не ми харесваше, но определено беше различен, а това пък беше добре. После той намери три големи порцеланови чаши — големи, сини, с някакви надписи на руски. Накрая наля горещия ром в чашите.

— Така — рече. — До дъно!

— Мамка му, крайно време беше — казах аз и излях рома в гърлото си.

Пареше и вонеше.

После се вторачих в Игор, за да видя как ще се справи. Виждах малките му очички, като грахови зърна, над ръба на чашата. Той успя да изпие всичко, макар че от крайчетата на тъпата му уста се стекоха няколко златисти капки ром с масло. После се обърна към Плешко. Плешко стоеше прав и гледаше надолу в чашата си. От едно време знаех, че Плешко не е надарен с естествена любов към пиенето.