Чарлз Буковски - Всичко на масата

Най-добрият беше лейтенант Хърман Бийчкрофт. Баща му имаше собствена пекарна и фирма за кетъринг на хотели, каквото и да означаваше това. Няма значение, той беше най-добрият. Преди всяка маневра той ни държеше една и съща реч.

— Не забравяйте, че трябва да мразите врага! Врагът иска да изнасили майките и сестрите ви! Ще позволите ли на тези чудовища да изнасилят майките и сестрите ви?!

Лейтенант Бийчкрофт почти нямаше брадичка. Лицето му свършваше изведнъж и там, където трябваше да има долна челюст, имаше само лека издатина. Не бяхме съвсем сигурни дали това се води за недъг или не. Но очите му бяха величествени в своя гняв, като големи, сини и ярки символи на войната и победата.

— Уитлингър!

— Слушам, сър!

— Искаш ли чудовищата да изнасилят майка ти?

— Майка ми е починала, сър.

— А, извинявай… Дрейк!

— Слушам, сър!

— Искаш ли чудовищата да изнасилят майка ти?

— Съвсем не, сър!

— Добре. Не забравяйте, че това е война ! Приемаме милост, но не я даваме. Трябва да мразите врага. Убийте врага! Само убитият враг е безопасен. Поражението е болест! Победителите пишат историята! А СЕГА ИЗЛЕЗТЕ И РАЗМАЖЕТЕ ТЕЗИ КОПЕЛЕТА!

Ние се разгънахме в редица, изпратихме разузнавачите напред и запълзяхме през храстите. Видях полковник Съсекс, който стоеше на върха на хълма и си записваше нещо в папката. Войната беше между Сините и Зелените. Всички имахме по една цветна лента, завързана на ръката. Аз бях от Сините. Беше адски неприятно да пълзиш през храстите. Беше горещо. Имаше буболечки, прах, камъчета и бодили. Изобщо не знаех къде се намирам. Командирът на нашия взвод, Козак, не се виждаше никакъв. Комуникациите ни бяха прекъснати. Бяхме тотално прецакани. Щяха да изнасилят майките ни като едното нищо. Продължих да пълзя напред, като си ожулвах коленете и си разранявах ръцете, чувствах се изгубен и уплашен, но най-вече ми беше тъпо. Виждах толкова много празна земя, празно небе и хълмове, потоци, чак до хоризонта. На кого беше цялата тази земя? Сигурно на бащата на някое от богатите момчета. Нищо нямаше да завземем ние. Цялото бойно поле беше дадено под наем на училището. ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО. Продължих да пълзя напред. Нямахме нито подкрепа от въздуха, нито танкове, нито нищо. Бяхме просто банда капути, тръгнали на някаква малоумна маневра без храна, без жени и без причина. Изправих се, отидох до едно дърво, седнах и се облегнах на него, като оставих пушката си на земята.

Всички се бяха изгубили до един, така че вече нямаше никакво значение. Свалих си цветната лента и зачаках да дойде линейката на „Червения кръст“ или нещо подобно. Войната сигурно беше истински ад, но на мен ми се стори просто адски скучна.

После храстите изведнъж се разтвориха, оттам изскочи едно момче и ме видя. Имаше зелена лента. Изнасилвач, значи. Той насочи пушката си към мен. Бях без цветната си лента, защото я бях оставил на земята. Той искаше да ме вземе в плен. Познавах го по физиономия. Казваше се Хари Мишънс. Баща му имаше дъскорезница. Продължих да си седя, облегнат на дървото.

— Сини или Зелени? — извика ми той.

— Аз съм Мата Хари — отвърнах.

— Шпионин? Мразя шпионите!

— Престани бе, Хари. Това е игра за малки деца. Не ми досаждай с евтина мелодрама.

Храстите отново се разтвориха и се появи лейтенант Бийчкрофт. Мишънс и Бийчкрофт застанаха един срещу друг.

— Вземам те в плен! — изкрещя Бийчкрофт на Мишънс.

— Вземам те в плен! — изкрещя Мишънс на Бийчкрофт.

И двамата бяха адски изнервени и ядосани, просто се усещаше.

Бийчкрофт извади офицерската си сабя:

— Предай се, иначе ще те пронижа!

Мишънс хвана пушката си откъм цевта:

— Ела да ти откъсна проклетата глава!

После навсякъде наоколо храстите започнаха да се разтварят. Крясъците бяха привлекли както Сините, така и Зелените. Аз си седях до дървото и гледах как се смесиха и започнаха да се бият. Имаше прах, шум от борба и от време на време — неприятният звук от приклад, който се сблъсква с човешки череп.

— О, Боже! О, Господи!

Няколко души паднаха. Някои си загубиха пушките. Премина се към ръкопашен бой и свободна борба. Забелязах две момчета, и двете със зелени ленти на ръцете, които се бяха вкопчили в смъртна схватка. После се появи полковник Съсекс. Надуваше свирката си с всички сили. Навсякъде хвърчаха слюнки. Той се затича към войските с офицерската си нагайка и започна да ги налага с нея. Биваше си го. Пръчката свистеше като камшик и сечеше като бръснач.