Чарлз Буковски - Всичко на масата

— А, вижте — каза. — Тук има малко желе. Явно довечера ще ядат за десерт желе. Но освен това ще ядат и…

Той извади купата с желе от хладилника, но точно в този момент чухме как се превърта ключ и предната врата се отваря. Джими бързо върна желето в хладилника и захлопна вратата.

После влезе Ан. Право в кухнята.

— Ан — каза Джими. — Запознай се с моите добри приятели, Ханк и Плешко.

— Здрасти!

— Здрасти!

— Здрасти!

— Този е Плешко. Ханк е другият.

— Здрасти.

— Здрасти.

— Здрасти.

— Виждала съм ви в училище.

— А, да — кимнах аз. — Ние постоянно сме там. И ние сме те виждали.

— Аха — съгласи се Плешко.

Джими се обърна към Ан:

— Добре ли си, бебче?

— Да, Джими, мислех си за теб.

Тя пристъпи към него и те се прегърнаха, а после започнаха да се целуват. Стояха точно пред нас и се целуваха. Джими беше с лице към нас. Виждахме дясното му око. Той ни намигна.

— Е — рекох аз. — Ние ще тръгваме.

— Аха — каза Плешко.

Излязохме от кухнята, минахме през дневната и се озовахме навън. Тръгнахме по тротоара към къщата на Плешко.

— Това момче наистина се е уредило — отбеляза Плешко.

— Аха — съгласих се аз.

Една неделя Джими успя да ме убеди да отида на плажа с него. Искаше да поплува. Аз не исках да ме виждат по бански, защото гърбът ми беше покрит с пъпки и белези. Иначе имах хубаво тяло. Но никой нямаше да забележи това. Имах широк гръден кош и страхотни крака, но никой дори нямаше да ги погледне.

Нямах какво друго да правя, нямах пари и момчетата нямаше да играят мач на улицата в неделя. Реших, че плажът е за всички. И аз имах право да отида там. Белезите и пъпките ми не нарушаваха закона.

Така че ние се качихме на колелата и потеглихме. До брега имаше двайсетина километра. Това не ме притесняваше. Имах достатъчно силни крака.

Носех се редом с Джими по целия път до Кълвър Сити. Там обаче постепенно започнах да въртя педалите все по-бързо. Джими се напрегна, за да не изостава. Забелязах, че се задъха. Извадих си цигара, запалих я и му протегнах пакета:

— Искаш ли фас, Джим?

— Не… благодаря…

— Това е по-готино от стрелба по птички с въздушна пушка — казах му аз. — Трябва да го правим по-често!

После започнах да натискам педалите още по-мощно. Имах предостатъчно запазени сили.

— Това е страхотно, бе — добавих. — По-готино е от чекиите!

— Ей, намали малко!

Аз се обърнах назад към него:

— Няма нищо по-готино от добър приятел, с когото да караш колело. Давай, приятелю!

После се напрегнах максимално и се откъснах далеч напред. Вятърът духаше в лицето ми. Беше приятно.

— Ей, чакай! ЧАКАЙ, МЪТНИТЕ ТЕ ВЗЕЛИ! — изкрещя Джими.

Започнах да се смея и да въртя педалите с всички сили. Скоро Джим изостана с половин пресечка, после с цяла, после с две пресечки. Никой не знаеше колко бях добър, никой не знаеше докъде се простират истинските ми сили. Беше някакво чудо. Слънцето хвърляше жълти лъчи навсякъде и аз ги прорязвах като полудял нож на колела. Баща ми просеше на улицата в Индия, но всички жени бяха влюбени в мен…

Когато стигнах до светофара, се движех с максимална скорост. Промуших се напред покрай редицата от чакащи коли. Бях изпреварил дори колите. Но не задълго. Момче и момиче в зелен кабриолет ме настигнаха и подкараха покрай мен.

— Ей, хлапе!

— Какво?

Погледнах го. Беше едро момче на двайсетина години, с космати ръце и татуировка.

— Къде си тръгнал бе, твойта мама? — попита ме той.

Опитваше се да се изфука пред момичето си. Тя беше красавица, дългата й руса коса се развяваше от вятъра.

— Да ти го начукам, приятел! — казах му аз.

— Какво?

— Казах: „Да ти го начукам“!

После му показах среден пръст.

Той продължаваше да кара покрай мен. Чух как момичето го попита:

— Как можеш да търпиш това хлапе да ти говори така, Ник?

Той продължаваше да кара до мен.

— Ей, хлапе — подвикна. — Май не те чух добре. Би ли повторил какво каза?

— Да бе, що не го повториш — рече и красавицата, а дългата й руса коса се развяваше от вятъра.

Това ме вбеси. Тя ме вбеси.

Погледнах го:

— Добре, проблеми ли искаш? Паркирай. Ще ти създам проблеми.

Той ме изпревари на половин пресечка, паркира и рязко отвори вратата. Докато излизаше от колата, аз направих широк завой покрай него, като почти се изпречих на пътя на един шевролет, който избибипка с клаксона. Докато завивах в следващата пресечка, чух как голямото момче се смее.

След като този тип се махна, аз се върнах обратно на булевард „Уошингтън“, изминах още няколко пресечки, слязох от колелото и зачаках Джим да ме настигне на една автобусна спирка. Видях как се приближава. Когато спря до мен, аз се преструвах, че спя.