Чарлз Буковски - Всичко на масата

— Ей, Ханк, може ли да ям при теб?

— Изчезвай бе, мамка ти! Колко пъти да ти повтарям!

И без това вече бях събрал достатъчно такива типове, от които нямаше никаква полза: Плешко, Джими Хачър и едно високо, кльощаво еврейче на име Ейб Мортенсън. Мортенсън имаше само отлични оценки по всички предмети, но беше един от най-големите идиоти в училището. Нещо в главата му беше радикално прецакано. В устата му постоянно се събираше слюнка, но вместо да се отърве от нея, като я изплюе на земята, той плюеше в шепите си. Нямах никаква представа защо го прави и не го питах. Не исках да го питам. Само го гледах и ми ставаше гадно. Веднъж отидох с него до тях и разбрах защо получава само отлични оценки. Майка му още от вратата го караше да забоде нос в учебниците и не го пускаше да прави нищо друго. Караше го да чете всичките си учебници от кора до кора, по много пъти.

— Трябва да си вземе изпитите — обясни ми тя.

Изглежда, никога не й беше хрумвало, че учебниците може да лъжат. Или че това, което пише в тях, може да няма значение. Не я попитах.

Все едно се бях върнал в началното училище. Около мен се бяха събрали не силните, а слабите, не красивите, а грозните, не победителите, а загубеняците. Все едно бях орисан да прекарам целия си живот в тяхната компания. Но дори това не ме притесняваше толкова, колкото фактът, че сякаш бях неустоимо привлекателен за тези кретени. Като че ли бях лайно, което събира мухите, вместо цвете, за което жадуват пеперудите и пчелите. Исках да бъда сам, защото така се чувствах най-добре, така беше по-чисто, но сякаш не бях достатъчно умен, за да ги разкарам. Може би пък те ми бяха господари: или бащи, под друга форма. Във всеки случай беше нетърпимо да висят около мен, докато си ядях сандвичите.

Но имаше и хубави мигове. Старият ми приятел от квартала Джийн, година по-голям от мен, познаваше едно друго момче, Хари Гибсън, който беше участвал в един професионален боксов мач (и беше загубил). Един следобед бях при Джийн и двамата пушехме цигари, когато се появи Хари Гибсън с два чифта боксови ръкавици. Ние с Джийн пушехме с двамата му по-големи братя, Лари и Дан.

Хари Гибсън беше наточен.

— Някой иска ли да се пробва? — попита той.

Никой не отговори. Лари, най-големият брат на Джийн, беше на около двайсет и две. Беше най-голям, но някак си плах и недоразвит. Имаше огромна глава, беше нисък и набит, доста добре сложен, но се стряскаше от най-малкото нещо. Така че всички погледнахме към Дан, следващият по възраст, след като Лари каза: „Не, не искам да се бия“. Дан беше музикален гений, който почти бе спечелил стипендия за музикалното училище, но не съвсем. Както и да е, след като Лари отказа да поеме предизвикателството на Хари, Дан си сложи ръкавиците, за да се боксира с Хари Гибсън.

Хари Гибсън беше като товарен влак с лети джанти. Дори слънцето блестеше по ръкавиците му по някакъв по-особен начин. Движеше се прецизно, уверено и грациозно. Подскачаше и пристъпваше около Дан. Дан вдигна ръкавиците си и зачака. Първият удар на Гибсън влезе направо през гарда му. Трясъкът беше толкова силен, сякаш някой стреля с пушка. В двора имаше курник с няколко пилета и две от тях така се стреснаха от шума, че подскочиха във въздуха. Дан отхвърча назад. Просна се по гръб на тревата и разпери ръце като някакъв евтин Христос.

Лари го погледна и каза:

— Аз си тръгвам.

После бързо отиде до вратата, отвори я и изчезна в къщата.

Ние отидохме при Дан. Гибсън стоеше прав до него и леко се подхилкваше. Джийн се наведе и повдигна главата на Дан.

— Дан? Добре ли си?

Дан поклати глава и бавно се изправи до седнало положение.

— Господи Боже, юмруците на този човек са като смъртоносно оръжие. Махнете тези ръкавици от ръцете ми!

Джийн развърза едната ръкавица, а аз свалих другата. Дан се изправи и се повлече към задната врата бавно като старец.

— Ще си легна… — каза и влезе.

Хари Гибсън вдигна ръкавиците и се обърна към Джийн:

— Ами ти, Джийн?

Джийн се изплю в тревата:

— Мамка му, ти какво се опитваш да направиш? Да нокаутираш цялото семейство?

— Знам, че ти си най-добрият боксьор, Джийн, но въпреки това с теб ще карам по-леко.

Джийн кимна и аз му завързах ръкавиците. Биваше ме за тази работа.

Двамата застанаха един срещу друг. Гибсън започна да се върти около Джийн и да се готви за удар. Първо тръгна надясно, после наляво. Подскачаше и се навеждаше. После пристъпи напред и удари силен ляв прав на Джийн. Ударът попадна точно между очите му. Джийн бързо отстъпи назад, но Гибсън го последва. Когато го настигна до курника, го спря с лек ляв в челото и после заби силен десен прав в лявото слепоочие на Джийн. Джийн се запрепъва назад покрай телената мрежа за пилетата, докато не се блъсна в оградата, а после започна да отстъпва покрай нея, вдигнал ръце да се предпази. Не се опитваше да отвръща на ударите. Дан излезе от къщата с парче лед, увито в парцал. Седна на стъпалата на верандата и притисна парцала към челото си. Джийн продължаваше да отстъпва покрай оградата. Накрая Хари го заклещи в ъгъла между оградата и гаража. Заби едно ляво кроше в стомаха на Джийн и когато Джийн се преви, го изправи с десен ъперкът. Това не ми харесваше. Гибсън не караше по-леко с Джийн, както беше обещал. Развълнувах се.