Чарлз Буковски - Всичко на масата

Вкъщи имаше сериозни проблеми, баща ми и майка ми много се караха и в резултат от това някак си забравиха за мен. Можех да играя футбол всяка събота. По време на една игра се откъснах от последния защитник и видях, че Чък ми хвърля топката. Беше дълга, висока спирала и аз тичах ли, тичах да я хвана. Погледнах през рамо. Видях как се приближава, падна точно в ръцете ми, аз успях да я задържа и направих тъчдаун.

После чух как баща ми крещи:

— ХЕНРИ!

Стоеше пред нашата къща. Подхвърлих топката на един от съотборниците ми, за да продължат играта от центъра, и отидох при баща си. Изглеждаше ядосан. Усещах гнева му почти физически. Винаги стоеше така, с единия крак малко напред, с почервеняло лице, а биреното му коремче подскачаше нагоре-надолу с всеки дъх. Беше висок метър и деветдесет, и както вече споменах, когато се ядосаше, ставаше само уши, уста и нос. Не можех да го погледна в очите.

— Хубаво — каза той. — Вече си достатъчно голям, за да косиш моравата. Вече си голям и трябва да косиш моравата, да я подрязваш по края, да я пръскаш и да поливаш цветята. Време е да свършиш нещо полезно. Време е да спреш да си седиш на задника!

— Ама аз играя футбол с момчетата. Ако не поиграя в събота, няма кога.

— Отговаряш ли ми?

— Не.

Видях, че майка ни гледа иззад завесата. Всяка събота двамата чистеха цялата къща. Минаваха килимите с прахосмукачка и бършеха мебелите. Вдигаха пътеките, лъскаха паркета и отново слагаха пътеките върху него. Дори не се виждаше, че паркетът е лъснат.

Косачката и ножиците бяха на алеята за колата. Той ми ги показа.

— Сега ще вземеш косачката и ще минеш моравата, но гледай да не пропускаш нищо. Когато се напълни, изпразвай контейнера тук. После, след като окосиш моравата в едната посока, вземаш косачката и я окосяваш в другата посока, ясно? Първо от север на юг, а после от изток на запад. Разбра ли?

— Да.

— И не ми прави тъжни физиономии, защото наистина ще ти се стъжни! След като свършиш с косенето, вземаш тази приставка. Слагаш я на косачката и минаваш моравата по ръба. Мини под оградата, за да не пропуснеш нито едно стръкче трева! После… слагаш кръглото острие на косачката и минаваш ръба от другата страна. Трябва да стане абсолютно прав ! Разбра ли?

— Да.

— А когато свършиш, вземаш ето това тук… — Той ми показа градинарската ножица. — … заставаш на колене и минаваш моравата от всички страни, за да отрежеш и последните стръкчета . После вземаш маркуча и поливаш живия плет и цветните лехи. Накрая пускаш пръскачката и поливаш всяка половина на моравата по петнайсет минути. Правиш всичко това на предната морава и в градината отпред, а после отиваш зад къщата и го повтаряш на задната морава и в градината отзад. Нещо да не ти е ясно?

— Не.

— Добре, сега ще ти кажа още нещо. Когато свършиш, ще изляза от къщата и ще проверя всичко, и НЕ ИСКАМ ДА ВИЖДАМ НИТО ЕДНА ТРЕВИЧКА НИТО НА ПРЕДНАТА МОРАВА, НИТО НА ЗАДНАТА! НИТО ЕДНА! САМО ДА ИМА!

После той се обърна, изкачи се по алеята, стъпи на верандата си, отвори вратата, затръшна я зад гърба си и изчезна в къщата си. Аз взех косачката, дотиках я по алеята и започнах да я бутам за първото минаване — от север на юг. От улицата се чуваха момчетата, които играеха футбол…

Свърших с косенето и подрязването на предната морава. Полях цветята, пуснах пръскачката и тръгнах към задния двор. В центъра на алеята, която водеше към задния двор, имаше още една малка полянка с трева. Окосих и нея. Не знаех дали съм нещастен. Беше ми прекалено гадно, за да съм наистина нещастен. Сякаш всичко в целия свят беше се превърнало в огромна морава и аз трябваше да я окося цялата. Продължих да бутам и да кося, но после изведнъж се отказах. Това щеше да отнеме часове, цял ден, и играта щеше да приключи. Момчетата щяха да се приберат вкъщи, за да вечерят и съботата щеше да свърши, а аз щях да продължавам да кося.

Когато започнах да кося моравата зад къщата, видях, че майка ми и баща ми стоят на верандата и ме гледат. Просто стояха там и мълчаха, само ме гледаха втренчено. Когато минах с косачката покрай тях, майка ми каза на баща ми:

— Виж, не се поти като теб, когато коси моравата. Виж колко е спокоен само.

— СПОКОЕН? ТОЙ НЕ Е СПОКОЕН, А НАПРАВО УМРЯЛ!

Когато отново минах покрай тях, пак го чух:

— БУТАЙ ПО-БЪРЗО! ПЪЛЗИШ КАТО ОХЛЮВ!

Започнах да бутам по-бързо. Не беше лесно, но усещането беше приятно. Бутах все по-бързо и по-бързо. Почти се затичах с косачката. Тревата летеше назад толкова силно, че по-голямата част изобщо не влизаше в контейнера. Знаех си, че това ще го ядоса.