Чарлз Буковски - Всичко на масата

Една събота двамата с Ред решихме да отидем на басейна на улица „Бимини“. Ред беше странно момче. Не говореше много, но и аз не говорех много, така че се разбирахме. И без това нямаше какво да си кажем. Единственото сериозно нещо, за което го питах веднъж, беше на какво училище ходи, но той ми каза само, че училището му било специално и баща му трябвало да плаща доста за него.

Отидохме на басейна рано следобед, взехме си шкафчета и си съблякохме дрехите. Отдолу бяхме с бански гащета. После видях, че Ред откача ръката си и слага и нея в шкафчето. Това беше първият път от боя насам, когато сваляше изкуствената ръка пред мен. Опитвах се да не поглеждам към ръката му, която свършваше при лакътя. Двамата отидохме до онова място, където трябва да си изплакнеш краката в хлорен разтвор. Разтворът вонеше, но така не се разпространявали гъбички или нещо подобно. После се упътихме към басейна и влязохме във водата. Водата също вонеше и след като се потопихме, аз се изпиках вътре. В басейна имаше хора на всякаква възраст, мъже и жени, момчета и момичета. На Ред водата много му харесваше. Подскачаше нагоре-надолу. После се гмурна и когато излезе, изплю вода от устата си. Аз се опитах да плувам. Не можех да спра да поглеждам към по-късата му ръка. Поне се мъчех да поглеждам, когато си мислех, че той гледа в друга посока. Ръката му свършваше на лакътя, някак закръглена, и аз видях малките пръстчета. Не исках да ги разглеждам подробно, но ми се стори, че са само три или четири, много мънички и свити. Бяха яркочервени и в края на всяко пръстче имаше мъничък нокът. Но никога нямаше да пораснат повече; бяха като на бебе. Не ми се мислеше за това. Гмурнах се под водата. Исках да изплаша Ред. Исках да му хвана краката изотзад. Но се блъснах в нещо меко. Лицето ми се заби направо в него. Беше задникът на някаква дебела жена. Усетих как тя ме хвана за косата и ме издърпа на повърхността. Беше със синя плувна шапка с каишка, която се беше забила в гушата й под брадичката. Предните й зъби бяха със сребърни коронки, а устата й миришеше на чесън.

— Ах, ти, малък мръсник! Искаш безплатно да опипаш нещо, а?

Аз се отблъснах от нея. Тя обаче тръгна след мен, а увисналите й гърди раздвижваха водата като приливна вълна.

— Малък мръсник такъв! Искаш ли да ми посмучеш циците? Намислил си някоя мръсотия, а? А не искаш ли да ми ядеш лайната? Не искаш ли да ми пробваш лайната, малък мръсник такъв?

Аз продължих да отстъпвам към дълбокото. Вече стоях на пръсти, но продължавах да вървя назад. Глътнах малко вода. Тя продължаваше да напредва подире ми като някакъв параход. Вече не можех да отстъпвам повече и спрях. Тя застана много близо до мен. Очите й бяха бледи и празни, без цвят. Усетих как ме притиска с тялото си.

— Пипни ми путката — каза тя. — Знам, че ти се иска да я пипнеш, така че давай, пипни я. Пипни ми путката! Пипни я!

Тя зачака. После добави:

— Ако не я пипнеш, ще кажа на спасителя, че си ме опипвал, и ще те тикнат в затвора! Пипни я веднага!

Не можех да го направя. Тя изведнъж бръкна под водата, хвана ме за слабините и дръпна. Едва не ми откъсна пишката. Аз паднах назад в дълбоката вода, потънах, размахах ръце и успях да изплувам. Бях на два метра от нея и започнах да плувам към плиткото.

— Ще кажа на спасителя, че си ме опипвал! — изкрещя тя.

После един мъж доплува между нас.

— Дръж това малко копеленце! — изкрещя тя на мъжа и ме посочи. — Хвана ме за путката !

— Госпожо — отвърна мъжът, — момчето сигурно си е помислило, че това е решетката на канала.

Доплувах до Ред.

— Слушай, трябва да си ходим! — рекох му аз. — Онази дебела жена ще каже на спасителя, че съм я пипал по путката!

— Ти пък защо го направи? — попита Ред.

— Исках да видя как е на пипане.

— И как беше?

Двамата излязохме от басейна и отидохме на душовете. Ред си сложи ръката и двамата се облякохме.

— Наистина ли я пипна? — попита той.

— Човек все някога трябва да започне.

Някъде месец след това семейството на Ред се премести. Един ден просто ги нямаше. Просто така. Ред така и не ме беше предупредил. Той изчезна, а с него изчезнаха и футболната топка, и мъничките червени пръстчета с нокти. Беше добро момче.

Не знам точно защо, но Чък, Еди, Джийн и Франк започнаха да ме пускат да играя с тях. Май защото се появи още едно момче и им беше нужен допълнителен човек, за да направят два отбора по трима. Все още ми трябваха много упражнения, за да стана наистина добър, но вече играех съвсем прилично. Най-хубаво беше в събота. Тогава правехме големи игри, идваха и други участници и ритахме направо на улицата. На поляната играехме с хващане, но на улицата — само с докосване. Така имаше много повече пасове, защото при играта само с докосване не можеш да стигнеш далеч със спринт.