Чарлз Буковски - Всичко на масата

Обичах да ходя у Франк, за да му връщам списанията и да вземам други. Майка му носеше обувки с високи токове и имаше страхотни крака. Седеше на един стол, с кръстосани крака, а полата й се беше вдигнала нависоко. Бащата на Франк седеше на друг стол. Майка му и баща му постоянно пиеха. Баща му беше летец от Първата световна война и се беше разбил със самолет. В една от ръцете му вместо кост имаше метална пръчка. Получаваше пенсия за инвалидност. Но беше свестен. Когато влизахме в къщата, винаги ни поздравяваше.

— Как сте, момчета? Как я карате?

После разбрахме, че ще има авиационно представление. Щеше да бъде голяма работа. Франк намери отнякъде карта и ние решихме, че ще отидем на стоп. Мислех си, че най-вероятно така и няма да стигнем дотам, но според Франк щяхме да успеем. Баща му ни даде пари.

Взехме картата, отидохме на булеварда и веднага ни качиха. Шофьорът беше стар човек и устните му бяха много влажни. Той не спираше да се облизва и носеше стара карирана риза, закопчана догоре. Нямаше вратовръзка. Имаше странни вежди, които се извиваха като дъги и влизаха в очите му.

— Казвам се Даниъл — представи се той.

— Това е Хенри — рече Франк. — Аз съм Франк.

Даниъл си караше. След малко извади цигара „Лъки Страйк“ и запали.

— Вкъщи ли живеете, момчета?

— Да — потвърди Франк.

— Да — повторих аз.

Цигарата на Даниъл вече беше влажна от устните му. Той спря колата на един светофар.

— Онзи ден ходих на плажа и видях как хванаха две момчета под кея. Ченгетата ги прибраха в затвора. Едното момче го лапаше на другото. И какво ги бърка това ченгетата? Направо побеснях.

Светна зелено и Даниъл отново потегли.

— Вие не мислите ли, че беше тъпо от страна на ченгетата? Да пречат на някакви момчета да си лапат пишките?

Ние си замълчахме.

— Не, честно — продължи Даниъл. — Не мислите ли, че и момчетата имат право на една свирка?

— Ами сигурно — каза Франк.

— Аха — рекох аз.

— Къде отивате, момчета? — попита Даниъл.

— На авиационното представление — отвърна Франк.

— А, на авиационното представление значи! Обичам ги тези представления! Ще ви кажа какво, момчета. Вземете ме с вас и ще ви закарам чак дотам!

Ние си замълчахме.

— Е, какво ще кажете?

— Ами добре — съгласи се Франк.

Бащата на Франк ни беше дал пари за билет и за пътя дотам и обратно, но ние бяхме решили да спестим пътните, като пътуваме на стоп.

— Или може би искате да отидем да поплуваме? — предложи Даниъл.

— Не — отказа Франк. — Искаме да гледаме авиационното представление.

— Плуването е по-забавно. Можем да се състезаваме. Знам едно място, където можем да си плуваме на спокойствие. Аз никога не ходя на кея.

— Ние искаме да отидем на авиационното представление — настоя Франк.

— Добре де — рече Даниъл. — Там ще отидем.

Когато спряхме на паркинга на авиационното шоу, двамата слязохме от колата и докато Даниъл я заключваше, Франк каза:

— ДА БЯГАМЕ!

Двамата хукнахме към входа и Даниъл ни видя.

— ЕЙ, МАЛКИ МРЪСНИЦИ! ВЪРНЕТЕ СЕ ВЕДНАГА! ВЪРНЕТЕ СЕ!

Ние не спряхме.

— Господи — каза Франк. — Този кучи син е луд!

Вече почти бяхме стигнали до входа.

— ЩЕ ВИ ПИПНА, МОМЧЕТА!

Двамата си платихме билетите и влязохме. Представлението още не беше започнало, но вече се бяха събрали много хора.

— Да се скрием под седалките, за да не ни намери — предложи Франк.

Седалките бяха върху временни дървени трибуни, за да виждат всички хора. Вмъкнахме се отдолу. Видяхме две момчета, които стояха в средата под седалките и гледаха нагоре. Бяха на тринайсет-четиринайсет години, с две-три повече от нас.

— Какво гледат тия? — зачудих се аз.

— Да отидем да видим — каза Франк.

Отидохме при тях. Едно от момчетата ни забеляза.

— Ей, пикльовци, изчезвайте оттук!

— Какво гледате? — попита Франк.

— Казах ви да изчезвате, пикльовци!

— Ей, Марти, пусни ги да видят, какво толкова. Отидохме при тях. Погледнахме нагоре.

— Какво има там? — озадачих се аз.

— Не виждаш ли, по дяволите? — тросна се едно от големите момчета.

— Какво да виждам?

— Там има една путка.

— Путка ли? Къде?

— Виж, точно над главата ти! Видя ли?

Той посочи с пръст.

Над нас седеше една жена, която си беше разтворила полата зад седалката. Не носеше гащички и когато погледнахме нагоре между гредите, й видяхме путката.

— Видяхте ли?

— Да, аз я видях. Путка — каза Франк.

— Добре тогава, изчезвайте и не казвайте на никого.