Чарлз Буковски - Всичко на масата

Изглеждаше, че номер 5 ще спечели голямата награда. После обаче той се блъсна в един пилон. Вместо да вземе завоя, просто се блъсна в пилона и го събори на земята. После продължи да лети над полето, все по-ниско и по-ниско, с пълна мощност, и накрая тупна на земята. Колесникът пое удара, самолетът отскочи високо във въздуха, преобърна се и се запързаля. Този път линейката и пожарната кола трябваше да отидат доста далеч.

Номер 2 просто продължи да обикаля около трите пилона, които бяха останали, и около падналия пилон, а после се приземи. Беше спечелил голямата награда. Пилотът беше дебел, също като самолета си. Аз бях очаквал да видя някой красив здравеняк. А този просто извади късмет. Почти никой не му ръкопляска.

За финал на представлението имаше състезание по скачане с парашут. На земята беше нарисуван голям кръг, като мишена, и онзи от парашутистите, който успееше да се приземи най-близо до него, щеше да стане победител. На мен това ми се стори доста тъпо. Нямаше нито шум, нито действие. Парашутистите просто скачаха от самолета и се насочваха към кръга.

— Това май не е много интересно — казах на Франк.

— Не е — съгласи се той.

Парашутистите продължаваха да се приземяват близо до кръга. От самолетите в небето скачаха нови парашутисти. После тълпата изведнъж започна да ахка и охка.

— Виж! — каза Франк.

Един от парашутите не се беше отворил напълно. Затова не беше успял да се напълни с въздух и се спускаше по-бързо от останалите. Виждаше се как парашутистът рита с крака и маха с ръце, докато се опитва да отвори парашута.

— Господи Боже — каза Франк.

Човекът падаше все по-надолу и се виждаше все по-ясно. Не спираше да дърпа въжетата, за да разплете парашута, но не успяваше. Накрая се удари в земята, отскочи малко и повече не помръдна. Полуразтвореният парашут падна върху него и го захлупи.

Останалите скокове бяха отменени.

Излязохме заедно с останалите хора, като се оглеждахме за Даниъл.

— Хайде на връщане да не пътуваме на стоп — предложих.

— Добре — каза Франк.

Докато вървяхме сред тълпата, аз не можех да реша кое беше най-интересно: състезанието със самолетите, парашутът, който не се отвори, или путката.

В пети клас беше малко по-добре. Останалите ученици някак не бяха толкова враждебно настроени към мен, а освен това и самият аз ставах все по-силен физически. Все още не ме избираха в отборите, но поне ме тормозеха по-малко. Дейвид и неговата цигулка бяха изчезнали. Семейството му се беше преместило да живее в друг град. Сега се прибирах сам вкъщи. Често след мен вървяха едно или две момчета, от които Хуан беше най-опасен, но не ме закачаха. Хуан пушеше цигари. Вървеше след мен с цигара в уста и винаги си водеше различен приятел. Никога не ме следеше сам. Това не беше добре. Страхувах се от тях и исках да ги няма. Но пък, от друга страна, изобщо не ми пукаше. Не обичах Хуан. Не обичах никого в това училище. Според мен го разбираха. И точно затова и те не ме обичаха. Не ми харесваше как се движат, как изглеждат и как говорят, но аз и собствените си майка и баща не харесвах. Продължавах да изпитвам чувството, че отвсякъде ме обгражда бяла пустота. Винаги усещах леко гадене в стомаха си. Хуан беше с тъмна кожа и вместо колан носеше медна верига. Момичетата се страхуваха от него, както и момчетата. Той и някой от неговите приятели вървяха след мен до вкъщи почти всеки ден. Накрая аз се прибирах, а те оставаха отвън. Хуан пушеше цигарата си и изглеждаше много печен, а приятелят му стоеше до него. Гледах ги през завесата. Накрая си тръгваха.

Нашата учителка по английски се казваше госпожа Фритаг. В първия ни час с нея тя накара всеки да си каже името.

— Искам да се запозная с всеки един от вас.

Така каза. После се усмихна:

— Сигурна съм, че всички вие си имате бащи. Според мен ще бъде интересно, ако разберем с какво се занимава бащата на всеки. Ще започнем от първия чин и ще обиколим цялата класна стая. И така, Мари, с какво се занимава баща ти?

— Той е градинар.

— А, чудесно! А сега вторият чин… Андрю, с какво се занимава твоят баща?

Беше ужасно. Всички бащи от моя квартал бяха безработни. Баща ми също беше безработен. Бащата на Джийн по цял ден седеше на верандата на къщата си. Всички бащи бяха безработни освен бащата на Чък, който работеше в месарски цех. Караше червена кола, отстрани на която беше написано името на кланицата.

— Баща ми е пожарникар — заяви момчето от втория чин.