Чарлз Буковски - Всичко на масата

— Хенри, обичаш ли мама?

Всъщност не я обичах, но ми се стори много тъжна, така че казах:

— Да.

Тогава тя отново ме върна в другата стая.

— Баща ти казва, че обича тази жена — рече.

— И двете ви обичам! Разкарай детето оттук!

Усетих, че майка ми е толкова тъжна заради баща ми.

— Ще те убия — заявих на татко.

— Разкарай това дете оттук!

— Как можеш да обичаш тази жена? — попитах баща ми. — Виж какъв нос има. Прилича на слон!

— Божичко! — каза жената. — Не съм длъжна да търпя такива глупости!

После се обърна към баща ми:

— Избери , Хенри! Едната или другата! Веднага!

— Не мога да го направя! Обичам ви и двете!

— Ще те убия! — повторих аз на баща ми.

Той дойде при мен, зашлеви ме по ухото и аз паднах на пода. Жената скочи и избяга навън, а баща ми излезе след нея. Жената се качи в колата на баща ми, запали двигателя и се отдалечи по улицата. Всичко стана много бързо. Баща ми се затича по улицата след нея и след колата си.

— ЕДНА! ЕДНА! ВЪРНИ СЕ!

Баща ми взе, че успя да настигне колата, пресегна се към предната седалка и грабна дамската чанта на Една оттам. После колата ускори и баща ми остана на пътя, само с чантата.

— Знаех си, че става нещо — каза ми мама. — Така че се скрих в багажника на колата и ги хванах на място. Баща ти ме докара вкъщи заедно с тази ужасна жена. А сега тя му взе колата.

Баща ми се върна, като носеше чантата на Една.

— Всички да влизат в къщата!

Влязохме, баща ми ме заключи в банята и двамата с майка ми започнаха да се карат. Крещяха много грозно. После баща ми започна да бие майка ми. Тя пищеше, а той продължаваше да я бие. Аз излязох от банята през прозореца и се опитах да се вмъкна в къщата през предната врата. Беше заключено. Пробвах и задната врата, и прозорците. Всичко беше заключено. Останах на двора и слушах писъците и побоя.

После побоят и писъците спряха и се чуваше само как майка ми плаче. Плака много дълго време. Постепенно започна да плаче все по-тихо и по-тихо и накрая спря съвсем.

Разбрах за това в четвърти клас. Сигурно бях от последните, които го научиха, защото все още не говорех с никого. Докато се мотаех в междучасието, едно момче дойде при мен.

— Не знаеш ли как става? — попита ме.

— Кое?

— Ебането.

— Какво е това?

— Майка ти има една дупка… — той направи колелце с палеца и показалеца на дясната си ръка, — а баща ти има пишка… — той изправи показалеца на лявата си ръка и започна да мушка с него в колелцето. — И тогава питката на баща ти пуска сок и понякога майка ти ражда бебе, а понякога не.

— Господ прави бебетата — възразих аз.

— Да бе, виж ми окото — каза хлапето и се отдалечи.

Просто не беше за вярване. Когато междучасието свърши, се върнах в класната стая и се замислих за това. Значи майка ми имаше дупка, а баща ми имаше пишка, която пускаше сок. Как можеха да имат такива неща и в същото време да си обикалят, все едно нищо не е станало, и да говорят за разни неща, а после отново да го правят и да не казват на никого? Когато си помислих, че съм започнал като сок от пишката на баща ми, щях да повърна.

Същата вечер, когато угасиха лампите, аз останах буден в леглото си и се заслушах. И да, естествено, започнах да чувам разни звуци. Леглото им започна да скърца. Пружините се чуваха. Станах, отидох на пръсти до вратата на тяхната спалня и се заслушах. Леглото продължаваше да издава разни звуци. После спря. Аз тичешком се върнах по коридора в стаята си. Чух, че майка ми отиде до банята. Чух шума от тоалетната, после тя излезе.

Какво ужасно нещо! Нищо чудно, че го правеха скришом! И само като си помислиш, че го правят всички! Учителите, директорът, всички! Струваше ми се доста тъпо. После си представих как го правя с Лайла Джейн и престана да ми се струва толкова тъпо.

На следващия ден, докато седях в час, мислех само за това. Гледах момиченцата и си представях как го правя с тях. Щях да го направя с всичките и да направя много бебета, за да напълня целия свят с хора като мен — велики играчи на бейзбол, които винаги успяват да обиколят всички бази. Същия ден, точно преди края на последния урок, госпожа Уестфал ми каза:

— Хенри, ще останеш ли след часовете?

Звънецът удари и другите деца излязоха. Аз си седях на чина и чаках. Госпожа Уестфал проверяваше контролни. Помислих си, че може би иска да го направи с мен. Представих си как й вдигам роклята и разглеждам нейната дупка.

— Госпожо Уестфал, аз съм готов — обадих се.