Хорхе Букай - Да се обичаме с отворени очи

Целувки.

Фреди

P.S. Очаквам списъка с книгите за моята колежка от Испания и коментара ти за приказката. Ще ми ги изпратиш ли?“

„Mail delivery error“ 14 14 Грешка при доставка на съобщението (англ.). — Б.р.

Това беше първото съобщение в пощенската му кутия. Понякога се случваше. Вината беше на ВППВП, което често му създаваше проблеми.

ВППВП беше името, дадено от Роберто на ентелехията 15 15 Нематериално дейно начало, което според Аристотел формира материята и води до съвършенство или осъществяване на целта — Б.пр. , чието съществуване беше толкова неоспоримо, колкото и несправедливо. Представляваше съкращение от инициалите на думите, с които той обясняваше непоносими явления — като това да се загуби най-важното съобщение, да се изтрие най-спешният отговор или да се появи текст, изглеждащ по следния начин:

„Скъпи Роберто,

Пиша ти, за да ти съобщя нещо много важно.

Отнася се до…“

И когато преглеждаше безкрайната бяла страница на екрана чак до долу, не намираше нищо. Още по-лошо бе да получи писмо от скъп приятел, заминал за Киев, със следното съдържание:

„Робер,

3=@##+=“desc)\]][+x+#@n"{{c6

I-щз.-„!@@\#.дано ме разбираш.“

Или както сега, когато изпращаше съобщение според правилата, което необяснимо се връщаше до подателя.

ВППВП — Вроденото Проклятие, Присъщо на Виртуалното Пространство.

Помисли си, че върнатото писмо сигурно е последното, което беше изпратил на Лаура. Уф! Сега трябваше да го възстанови, да го копира, да го прикрепи и да го изпрати отново…

Кликна два пъти върху иконата със затворения плик и програмата показа съобщението. Роберто присви очи, за да фокусира погледа си върху текста, който се бе появил на екрана.

Нещо не беше наред.

Затвори прозореца и отново го отвори. Компютърът повтори операцията и показа същото писмо. Роберто не разбираше нищо — върнатото писмо не беше от него. То гласеше:

Скъпа Лаура,

Отново съм тук, в Аржентина. Този път отсъствах дълго. При връщането си намерих писмата ти. Много добре!

Работата, която си свършила, ми се струва чудесна. Не ми се сърди, че не ти отговарях. Ще се опитам да компенсирам през останалата част от годината. Не знам защо си ми изпратила копие на предишните писма, защото пазя всички. Все пак се зарадвах да ги прочета отново.

Целувам те.

Роберто прочете заглавната част на писмото.

Тя гласеше:

„This mail has been returned for

irrecuperable error (Error=4587)

from < rofrago@yahoo.com >

to < carlospol@spacenet.com > 16 16 Следното изречение е върнато поради непоправима грешка (англ.) — Б.р. “

Прочете адреса буква по буква: rofrago@yahoo.com

Писмото беше изпратено от неговата пощенска кутия. Почувства се объркан и изненадан.

През главата му веднага преминаха различни хипотези, примесени с параноични кошмари и тайнствени фантазии, но бяха окончателно отхвърлени. Трябваше да има някакво логично обяснение, но какво?

Писмото бе от Алфредо и бе адресирано до Лаура.

— Не може да бъде — каза Роберто на глас, сякаш обвиняваше компютъра си. — Трябва да има някакво обяснение — повтори си той.

До този момент Роберто мислеше, че Лаура няма правилния електронен адрес на Алфредо и затова писмата й пристигаха при него. Но ако това не беше грешка на Лаура?

Всичко се случваше така, сякаш адресът на Алфредо наистина беше rofrago@yahoo.com… Но това бе невъзможно.

Нима ВППВП беше толкова могъщо, че да предизвика подобна ситуация? Сървърът не бе блокирал вече заетия електронен адрес и един клиент някъде по света бе избрал същия адрес…

Или двама души са се опитали да се регистрират точно в един и същи момент с едно и също име; очевидно разпределителният компютър е потърсил в базата данни, намерил е свободен адрес и автоматично е приел регистрацията на двамата…

Или пък имената на две сметки наистина са имали различни титуляри, но все пак пощенските им кутии са се насложили една върху друга…

Или…

Каквото и да беше станало, единственото възможно обяснение бе да приеме, че Алфредо и той деляха един и същ електронен адрес. Сега си спомни, че понякога беше получавал информация, реклама или абонаментни издания и ги беше изтривал, убеден, че става дума за спамове.

„Получавате тази информация, защото електронният ви адрес е бил регистриран от вас или от някой друг. Ако не желаете повече да получавате информация от нас, изпратете празно съобщение на следния адрес: unsubscribe©…“

Колко ли пъти беше изтривал абонаментите на бедния Алфредо за неща, които може би го интересуваха? Спомни си последния път, когато бе получил подобно писмо. Беше изпратил три пъти въпросното „празно съобщение“, но писмата продължаваха да пристигат. Затова изпрати следното съобщение, напечатано с главни букви: