Хорхе Букай - Да се обичаме с отворени очи

Винаги можех да говоря с някой приятел и да организирам вечеря, среща или пътуване, знаейки, че Кармен няма да има нищо против. И изведнъж това беше свършило.

Беше невъобразимо.

Много дразнещо.

Много тъжно.

Седмица по-късно седнахме да поговорим.

Аз все още бях много потресен. През цялото време си мислех за пациента ми Хуан Карлос, чиято съпруга му беше казала, че се връща на работа. Той й беше отговорил: «Защо? Какво ти липсва? Защо ти е да ходиш на работа?». А всъщност в кабинета беше признал как не може да повярва, че не й е достатъчна ролята на съпруга. Това ли ме притесняваше?

Времето показа, че не беше това.

Времето показа, че за пореден път Кармен ми помагаше да се освободя от най-тъмните си страни.

Времето показа, че има стотици различни начини да създадем връзка с този, когото обичаме.

«Всяка двойка режисира собствения си живот», както казваш винаги ти.

Научих се да живея в тази различна връзка. Научих се да се радвам на някои забравени удоволствия, като това да пътувам сам. Отново се радвам на облекчението да не водя жена си навсякъде и престанах да съжалявам, че стоварвах отговорността за мен върху Кармен.

Истина е — оттогава изминаха почти три години и понякога все още тъгувам за нея. Липсва ми предишната Кармен, която — въпреки всичко — вече няма да решава вместо мен.

Благодаря, че ме изслуша.

„Скъпи Фреди,

Мислих за много неща през тези седмици, но не знаех как да се свържа с теб.

Преди всичко трябва да ти кажа, че ни изпратиха писмо от конгреса в Кливланд, с което ни поздравяват за оценката, която сме получили за нашата презентация. Участниците трябваше да ни оценяват от 1 до 5 и ние сме получили средна оценка 4,8! Какво ще кажеш?

Между другото, предлагат ни да публикуваме работата си в Gestalt Journal. Аз вече им изпратих отговор, че проявяваме интерес и че поемаме задължението да изпратим материала преди 15 октомври.

Колко е хубаво, че книгата ще се публикува и в Испания! Подновеният контакт с теб ми дава вдъхновение да пиша.

Много мислих и за това, което ми разказа за връзката ти с Кармен или с «двете Кармен», които си опознал по пътя си. Според мен въпросът е да откриваме себе си всеки момент, наблюдавайки какви сме. С други думи, да не очакваме, че ние или партньорът ни ще оставаме същите, а да приемем, че човекът до нас може да ни изненада всеки миг и че ние също можем да изненадаме себе си, защото можем да бъдем различни. Вярвам все по-убедено, че идентичността е нещо, което сме измислили и което ни кара да страдаме. Ще помисля и ще напиша нещо за това.

През този месец ми се случиха две неща, свързани с това. В Карило 12 12 Крайбрежен курорт близо до Буенос Айрес. — Б.р. прочетох последната книга на Милан Кундера, озаглавена «Самоличност» 13 13 Кундера, Милан. «Самоличност» С., Колибри 2001 . От гледна точка на постмодернизма, Кундера стига до същите заключения, до които стига Уелуд от позицията на будизма. В «Самоличност» се разказва за връзката между двама души. В редица случаи героите си задават въпроси за собствената си идентичност и за идентичността на другия. Никога не знаят кои са, нито кой е другият, но продължават да се търсят и да бягат един от друг, както правят всички двойки. На свой ред, Уелуд недвусмислено ни насърчава да изоставим идеята за егото.

Вълнува ме идеята всеки миг да откривам сама себе си, да се изненадвам от поведението на Карлос. Харесва ми непрекъснато да отварям път за новото.

Изпращам ти целувка.

Лаура

P.S. Иска ми се да получа вести от теб.“

„Предполагам, Фреди, че сигурно имаш всичко останало. След повторния прочит на тези писма си задавам въпроса какво ли е станало с онези страни от живота ти, за които не си споделял никога след това.

Завършвам това съобщение така, както завърших писмото отпреди една година.

Иска ми се да получа вести от теб. Целувки.

Роберто имаше нужда от време, за да осмисли цялата информация. Положението ставаше все по-сложно: беше наложително да направи по-задълбочен профил на Фреди, за да попречи на Лаура да разкрие всичко.

Натисна опцията „Отговор“ и написа:

„Лаура,

Благодаря ти, че ми изпрати тези страници от нашата биография. Може и да не ти се вярва, но ги прочетох с чувството, че ги виждам за първи път.

Питам се дали сме се променили толкова много, че казаното да ми звучи странно. Не е ли невероятно?

Донякъде това е освежаващо. Чувствам се като нов човек и имам усещането, че връзката между нас започва точно днес. Много съм ти благодарен. Освен това, специално ти благодаря, че като свидетел ми помагаш да възстановя някои изгубени епизоди от близкото ми минало.