Джеръм Джеръм - Защо не обичаме чужденците

Превъзходството на чужденеца над англичанина е във вродената добродетелност. На чужденеца не му се налага, подобно на нас, да се старае да бъде добродетелен. На него не му се налага с настъпването на новата година да си обещава, че ще се промени към по-добро, оставайки верен на дадената дума най-много до средата на януари. Той просто си остава добродетелен в продължение на цялата година. Ако на чужденеца е обяснено, че в трамвая трябва да се влиза и излиза само от дясната страна, всяка мисъл да влезе или излезе от лявата, на него не би ми му минала изобщо през ума.

Веднъж в Брюксел станах свидетел на дръзкия опит на един своенравен чужденец да се качи в трамвая, без да спазва установените правила. Близката до него врата бе отворена. Иначе пътят му бе преграден от колона екипажи: ако се опиташе да, заобиколи, той просто не би успял да се качи. Когато кондукторът се извърна, той се качи и седна. Като видя новия пътник, кондукторът силно се учуди. По какъв начин се е оказал тук? Кондукторът наблюдаваше входните врати и не бе видял този човек. След известно време кондукторът заподозря каква е истината, но все пак не се реши изведнъж да обвини ближния си в толкова тежко престъпление.

Той се обърна за разяснение към самия пътник: следва ли да се разглежда неговото присъствие като чудо или като грехопадение? Пътникът се покая. По-скоро огорчен, отколкото разсърден, кондукторът му предложи незабавно да слезе. В своя вагон той няма да допусне нарушение на приличието! Пътникът не пожела и кондукторът като спря трамвая, се обърна към полицията. Както се полага за полицаите, те се появиха като изпод земята и се строиха зад своя представителен началник, очевидно — полицейски сержант. Отначало сержантът просто не можа да повярва на думите на кондуктора. Даже сега, достатъчно бе пътникът да заяви, че се е качил в трамвая съгласно правилата, щяха да му повярват безусловно. Мозъкът на длъжностното лице тук е устроен тъй, че му е по-лесно да повярва в пристъпа на временна слепота у кондуктора, отколкото в това, че човек, роден от жена, е извършил нарушение, недвусмислено забранено от напечатаната инструкция.

Аз, на мястото на този пътник, бих излъгал и бих се спасил от неприятностите. Но той бе твърде горд или недостатъчно съобразителен — едно от двете, и не пожела да отстъпи от истината. Предложиха му незабавно да слезе и да изчака следващия трамвай. От всички страни прииждаха нови полицаи и да се съпротивлява при подобни обстоятелства за него просто нямаше смисъл. Той изяви съгласие да слезе. И се приготви да слезе оттам, откъдето е позволено, но в такъв случай справедливостта не би възтържествувала. След като се е качил не от правилната страна, нека слезе пак оттам. В съответствие с това го свалиха в най-голямата навалица на движението, след което кондукторът, прав в средата на вагона, прочете проповед на тема колко опасно е да се качваш и слизаш в нарушение на установените правила.

В Германия съществува един прекрасен закон. Бих искал да има такъв закон и у нас, в Англия; според този закон никой няма право да хвърля хартийки по улицата. Един от моите приятели, английски военен, ми разказваше, как веднъж в Дрезден, без да подозира за съществуванието на този закон, прочел на улицата едно дълго писмо и после го разкъсал на, примерно, петдесет късчета, които хвърлил на земята. Полицаят го спрял и в най-учтива форма му разяснил съответния закон. Моят приятел се съгласил, че това е много добър закон, благодарил на полицая за обяснението и го уверил, че в бъдеще той ще има предвид казаното. Полицаят забелязал, че това е напълно достатъчно, що се отнася до бъдещето; обаче в дадения момент се налага да имаме работа с миналото, а именно с петдесетте или около толкова парченца хартия, разхвърляни по платното на улицата и по тротоара.

Моят приятел със симпатична усмивка признал, че не вижда изход от създалото се положение. Полицаят бил с по-богато въображение и виждал изход. Той предложил на моя приятел да се залови за работа и да събере тези петдесет късчета хартия. Моят приятел е английски генерал в оставка, с извънредно внушителен, даже понякога надменен вид. Той не можел да си представи как така посред бял ден ще пълзи на четири крака по главната улица на Дрезден и ще събира хартийки.

Немският полицай се съгласил, че положението е доста щекотливо. Но ако английският генерал не е съгласен, то е възможен и друг изход.