Джеръм Джеръм: Героят на популярния роман

Когато бях по-млад, четенето на популярни романи винаги ми навяваше печал. Тези литературни произведения, изглежда, действуват потискащо и на други, защото неотдавна говорих ма тази тема с една умна млада девойка и тя ми каза своето мнение.

— Не мога да понасям героинята на нашите романи! — възкликна разпалено тя. — Направо ми става лошо от нея. Когато не мисля за нея, се чувствувам много добре и съм спокойна, но щом ми се мерне пред очите, готова съм да побеснея. Езикът й е прекалено безцеремонен. Не бих я осъдила за това, ако се случва рядко; в края на краищата, когато се наложи, и ние знаем какво да кажем. Тя обаче винаги и навсякъде употребява резки думички. Никога не й се случва да се смути от нещо, дори не се старае да се покаже смутена. Що се отнася до косите й… Ах, това е нещо ужасно! Струва ми се, че на главата си има перука и понякога така ми се иска да я сграбча с ръка и да я смъкна. Къдрите й се вият някак от само себе си и не й създават никакви грижи… Вижте моята коса. Тая сутрин си играх с нея три четвърти час, за да заприлича поне малко на прическата на героинята. И какво излезе? Та аз се боя не само да кимна с глава, но дори да се разсмея, за да не се разпилее на всички страни изкуствената постройка от косми, която ми струва толкова труд. Ами роклите й? Те съвсем ме изкарват от кожата! Всичко й седи като излято и тя хич не се безпокои, че може корсажът й да се на бръчка или полата й да се извие настрани. Тоалетите й са просто идеални. Облича каквото и да е и се появява пред гостите като кукличка. Всички останали жени могат само да й завиждат и да въздишат за успехите, които биха могли да имат тази вечер, ако не беше тази непоносима героиня. А тя дори не е красива. Ако се съди по туй, което говорят за нея, тя е по-скоро грозна. Но това, изглежда, никак не я безпокои, тя е над тия неща. Изобщо тя ме довежда до лудост! — завърши моята млада събеседница.

Съвсем същото мога да кажа и аз, с тази разлика, че ще го отнеса не към героинята, а към героя и ще го разглеждам не от женска гледна точка, тоест с оглед не само на външността, а и на всички подробности.

Героят не винаги има меко сърце. Понякога той убива съперника си, а после, когато вече е късно, започва да страда, самобичува се и се подписва на венеца на покойния. И той прави грешки като нас, простосмъртните. Обикновено се жени не за момичето, за което би трябвало да се ожени. Но колко добре върши той всичко! Вземете дори само това, че понякога благоволява да участвува в игра на крикет и въпреки че не знае да играе, винаги печели.

Така е във всичко. Без да владее греблото, той пипва първата награда на състезание по реката, а след това отива на друго състезание и също взема първа награда, и то с такава лекота, сякаш за това не му е нужно нищо друго освен желание. Чудя се дори как хората се решават да се състезават с такъв вълшебник! Ако живеещ в света иа романите, преди да си помисля да се състезавам за първата награда, аз непременно бих поискал разяснение от моя съперник. „Само за миг, ако обичате, мистър Едикойси — бих му казал аз, — вие кой сте: героят на романа или второстепенно лице като мен? Ако сте героят, моля да ме извините, но аз не мога да се състезавам с вас, защото не искам да бъда победен.“

Героят на популярния роман никога не е посредствена личност; той е гений във всичко. Например, макар да не е яздил, той не може да се качи на коня, без да полети като вихър и да спечели първата награда. Публиката в света на романите, изглежда, е лишена от всякаква наблюдателност. Тя се блъска над изчисления на шансовете, обсъжда рекордите и чете всички глупости, които се печатат в спортните издания. Ако бях сред тази публика, аз не бих се занимавал с излишни глупости, а бих се обърнал към някой от букмакерите, който ми се стори по-надежден, и бих го попитал:

— Кажете, моля ви, кой от джентълмените, които се подготвят за състезанието, е герой на последния роман? Кой? Оня тежък субект с малкото кафяво конче, което кашля и има оток на дясното коляно? Какви са шансовете му да спечели и десетте тура? Хиляда срещу един ли, казвате? Чудесно! Ето ви двайсет и седем златни лири и осемнайсет сребърни шилинга. Пардесюто и сакото ще ви дам за десет шилинга, панталоните — за седем шилинга и шест пенса, а обувките — да речем, за пет. Това прави общо двайсет и девет лири и шест пенса, нали така? За допълване на сумата ето ви и разписка за ипотекиране на мебелите ми, които струват… С една дума, заедно с тази разписка се събират общо петстотин лири. Всички тези ценности аз залагам за кафявото конче на героя на популярния роман.