Хорхе Букай - Да се обичаме с отворени очи

Не знам. Засега мисля, че можем да продължим да си разменяме тези писма по електронната поща и сигурно ще ни хрумне нещо. Ти какво мислиш?

Отговори ми бързо.

Целувки:

„Фреди,

Ще ми се да ти разкажа за двойката, която ти ми изпрати. Той твърди, че иска да е сам. От доста време се насилва да се държи така, че тя да не се сърди.

Тя постъпва като майка, която му казва какво трябва да прави, и той непрестанно търси одобрението й. Стигнал е до етап, в който се чувства много зле и иска да се разделят.

Проблемът е, че не може да каже: «Това съм аз, това става с мен, това искам». Не може да говори и се отдалечава емоционално.

Тя става много по-взискателна и губи търпение, а това го плаши. Тогава става още по-интровертен.

Терапията трябва да му помогне да изрази всичко, което става с него. Ако трябва да се откажа да бъда сам себе си, за да бъда с другия, нещата няма да се получат. Това е съществена предпоставка за отношенията в двойката.

Тъй като на този мъж му е много трудно да говори, аз му помагам да преодолее страха от жена си и да си позволи да каже на глас от какво се нуждае. Изпълнен е с гняв, че се е подчинявал толкова дълго време. Чрез терапията ще му помогна да излее навън целия този гняв и вероятно тогава отново ще се отвори място за любовта.

Работата с жената ще се състои в това тя да се вгледа в себе си. Затова искам да идва сама. Тя се отнася взискателно към него, винаги очаква отговор и той се потиска. Гледа мъжа през цялото време в очакване той да каже нещо, при което той се чувства притиснат и млъква. Ако тя се научи да се съсредоточава върху себе си, той ще се чувства по-свободен.

Положителното в случая е, че той иска да идва. При всеки сеанс го питам дали желае да дойде отново, за да поеме отговорността за срещата и да не се чувства притиснат.

На последния сеанс говорихме за механизма на връзката им и двамата се съгласиха, че е такъв и че не знаят как да се освободят от него. Той се страхува от нея и затова се подчинява. Такъв проблем имат много мъже, които се подчиняват от страх към жените и после се затварят емоционално.

Терапевтичният подход в подобни ситуации се състои в това да се помогне на мъжа да се противопостави на жената, вместо да се подчинява или да бяга. Уелуд казва, че много мъже не са имали добър модел, който да им покаже как да се измъкнат от властта на майка си, и повтарят ситуацията с партньорите си. В тези случаи терапията трябва да им помогне да се противопоставят, да осъзнаят, че могат да бъдат самите себе си и в същото време да бъдат с любимия човек.

Проблемът е там, че човек се оказва изправен пред следната алтернатива: за да съм самият себе си, трябва да съм сам; ако искам да бъда с някого, трябва да се подчиня.

Какъв е пътят, за да мога да бъда себе си и заедно с това да бъда с другия?

Когато мъжете почувстват, че не могат да бъдат с една жена, те бягат, отдръпват се физически или емоционално и прекъсват контакта си с нея. Това й причинява силна болка, тя става по-взискателна и настойчива, което кара мъжа да се отдръпне още повече — и така се създава един омагьосан кръг, при който двамата се отдалечават все повече един от друг. Така например по време на сеанса преди два дни той разказваше, че много иска да вечеря с нея, да прекарат добре заедно… И когато й позвъни, за да я покани, тя започна да му разказва, че майка й била разказала на леля й, че тя не се грижела добре за него, а ти какво мислиш… и така безкрай. В онзи момент той се почувства без възможност за избор. Почувства се длъжен да отговори по начин, който тя очакваше, с други думи — каза й, че е права, макар че темата даже не го интересуваше. Тогава реши да затвори и да не се срещне с нея. Когато дойдоха за сеанса, той ми обясни случилото се. Попитах го: «Какво щеше да стане, ако й беше казал, че искаш да бъдеш с нея, вместо да говорите по този въпрос? Какво щеше да стане, ако й беше казал да остави този разговор за друг път?». А той отговори: «Не посмях да й го кажа». Тогава попитах нея как щеше да реагира на подобен отговор от него. «Щях много да се зарадвам, ако ми бе помогнал да сложим край на тази тема и бяхме прекарали една хубава вечер заедно», отговори тя.

Според мен терапевтичната работа с мъжете трябва да е насочена към това да се научат да казват на жените какво става с тях и най-вече какво става с тях, докато общуват. Една жена е много благодарна, когато мъжът е открит с нея, вместо да бяга. По същия начин един мъж е благодарен, когато жената е истински открита с него, вместо да му казва какво да прави, какъв да бъде и прочее.