Хорхе Букай - Да се обичаме с отворени очи

Не знам. Засега, Лаура, толкова много ме привлича идеята да работим и да пишем заедно, че възнамерявам да остана влюбен в идеята, влюбен в проекта, влюбен във фантазията за всичко онова, което тази среща може да ми донесе в личен и професионален план.

Самолетът всеки момент ще кацне и командирът току-що каза, че електронните устройства трябва да се изключат преди приземяването.

Изпращам ти целувки и огромната си благодарност за поканата да изнеса заедно с теб лекцията в Кливланд.

Отговорих веднага след като получих писмото ти.

„Скъпи Фреди,

Толкова съм доволна от всичко, което се случи на конгреса! Много се радвам, че дойде.

Представянето на нашата работа приличаше на танц. Ти излизаше да отговориш или излизах аз, без въобще да сме го планирали. Нещата се случваха спонтанно и без съзнателна намеса.

Понякога ме плаши фактът, че сме толкова различни, но хванем ли се на работа, хармонията помежду ни е невероятна. Много съм въодушевена от проекта за книгата. Имам чувството, че сме на прага на едно голямо приключение, което може да промени както нас двамата, така и читателите ни.

Аз също съм във възторг от идеята. Можеш ли да си представиш, че съм в Ню Йорк и предпочетох да остана в хотела, за да отговоря на писмото ти, вместо да изляза да се разходя?

Имам стая с невероятен изглед към Хъдсън. Бих могла да остана тук цял ден сред тишината, да пиша и да гледам водата.

Когато казваш, че си влюбен в идеята, усещам как сърцето ми се разтваря и се изпълвам с ентусиазъм. Истина е това, което ми каза веднъж: че думите преобразяват. Чувствам го, докато чета писмото ти, и затова исках да ти пиша сега — за да станеш част от това, което изпитвам.

Знаем, че влюбването трае кратко, както обикновено казваме на двойките, с които работим. После идват трудностите, но аз съм готова да премина през тях. Всеки път, когато нещата се усложняват, намираме изход. Може би това трябва да обясним на читателите си. С нас стават същите неща, както при двойките, и е много болезнено да не можем да се разберем. Но след като преминем през тази ситуация, връзката става по-стабилна и двамата израстваме.

Както винаги, аз съм тази, която се съсредоточава върху проблемите. Ти влагаш симпатията и очарованието, докато аз се насочвам към трудностите, към конфликта. Но това е добре, по този начин се допълваме.

Винаги е така. Затова се радвам, че правим някои неща заедно. Ти казваш същите неща, каквито и аз, но по забавен начин — и хората ги разбират по-добре. Но мисля, че е важно да говорим за това как понякога си влияем отрицателно. Можем да намерим изход, още повече че сега моментът е добър за нас.

Моят невротичен проблем е, че искам всичко начаса. Ставам нетърпелива и те преследвам. Тогава ти се дистанцираш и това ми се отразява още по-зле. Колкото повече искам аз, толкова повече се дистанцираш ти.

Когато осъзная това и се отдалеча от теб, ти започваш да ме търсиш. Аз омеквам и тогава ти се приближаваш по-близо, аз омеквам още повече и всичко отново тръгва като по вода.

Но нека да се върна към конгреса; не мислех, че ще ни окажат такава подкрепа. Не вярвах на ушите си, когато те помолиха да закриеш конгреса с разказа, който беше включил в нашата презентация. И когато те видях там, изправен пред петстотин души от цял свят, които развълнувано те аплодираха, след като представи разказа си на английски, по гърба ми премина тръпка. «Този мъж не може да е истински», помислих си…

Целувки:

Следващото писмо пристигна малко преди да се върна в Аржентина.

„Как ти завиждам, Хорсил!

Вече съм в Буенос Айрес и е по юнски студено. Бих се радвал да остана още няколко дни в Съединените щати и да си почина, но — уви — пациентите чакат, както знаеш.

Във вторник, когато пристигнах, първият ми пациент — Хоакин, ме упрекна, че съм заминал за цяла седмица точно по това време на годината… Той също ми завиждаше.

Никога не сме говорили за това. Не смяташ ли, че завистта също предизвиква търкания в двойката?

Мислех да ти кажа: «… някога ще ти кажа», но нима има по-добър момент за нещата от момента, в който се случват?

Според мен не съществува такава глупост като «благородна» завист и «лоша» завист.

Така че ти завиждам: много бих искал да съм в Ню Йорк и освен това много бих искал да можеш да останеш толкова време, колкото желаеш.

Прекарвай чудесно и не се дръж добре.

Не забравяй, че сме уязвими, но не и крехки.

Целувки:

Отговорих ти веднага.