Хорхе Букай - Да се обичаме с отворени очи

Докато четеше, се радваше на това, което му се случваше. Отдавна не беше се интересувал толкова много от някоя книга. Дали беше заради темата? Или книгата му се струваше увлекателна? Или неочакваната ситуация, в която се бе озовал? Може би заради бляновете му за Лаура? Или по малко от всичко?

Не можа да остави Пътешествието на сърцето, докато не стигна края, където Уелуд казва:

„Колкото по-дълбока е любовта, която свързва двама души, толкова по-голям е интересът им към света, в който живеят. Ще почувстват връзката си със земята и ще започнат да се грижат за нея, както и за всички беззащитни същества, които търсят помощта им.“

Навремето го бе изкушавала идеята да учи психология. Сега тя се появяваше отново, от друго място и благодарение на Уелуд, бе вдъхновена от желанието да бъде полезен на околните — чувството не остана скрито за Роберто, който разсеяно си помисли, че е ново за него.

Не престана да чете цяла седмица. След Уелуд дойде ред на Берн, а после на Пърлс и Бускалия. След това Шнаке (която го изненада), Абади и Пратър (от които беше чел нещичко преди години). Последваха Синай и Рохас. А най-накрая — Брадшоу, когото отлагаше интуитивно. Прочете го трудно (беше книга за самопомощ, написана „по американски“!), но това, което твърдеше Брадшоу, беше толкова изкушаващо, че Роберто реши да проследи развитието на тезата му.

Когато стигна до предложението на автора да напише приказка, която като мит да отрази детската му история, седна пред компютъра си и написа на един дъх:

„Едно време, в едно много далечно царство, живеел принц на име Ехрох.

Принцът бил заченат в много труден момент от живота на родителите му. Скоро след раждането му се наложило царят да иде на война, за да защити народа си, застрашен от вражеските царе. В продължение на години всичко, което принцът узнал за баща си, били няколко кратки известия, които донасяли вестоносците или които му предавала майка му.

Тъй като царят отсъствал, с държавните дела се заела царицата, която нямала време да си играе с принца.

Въпреки че Ехрох имал най-скъпите и интересни играчки, той страдал, защото нямало с кого да споделя игрите си.

Принцът израснал самотен и мълчалив. Прекарвал голяма част от деня, гледайки през прозореца. Винаги отправял погледа си към мястото, където пътят за двореца се изгубвал зад гората. Представял си, че вижда как между дърветата се появяват царските знамена и хоругви. Народът излизал, за да посрещне царските войски, и празнувал победоносното завръщане на най-скъпите си синове.

Представял си как поздравява царя от своя прозорец и как приветства горещо края на войната, който щял да му върне бащата и майката.

Всеки следобед, когато слънцето залязвало, по бузите на Ехрох се стичали сълзи, с които си лягал и които всяка нощ изсъхвали на възглавницата.“

След това, следвайки предложението на Брадшоу да се съчини край на мита, Роберто добави:

„Времето минавало, докато един ден царицата абдикирала. Принцът нямал друг изход, освен да заеме бащиния трон и да царува.

Управлявал благо и справедливо до края на живота си.

Никога не забравил навика си да гледа през прозореца към гората.

Царуването на Ехрох било запомнено с донякъде чудатия и неуморен стремеж на царя да строи нови и нови мостове и пътища.“

Точно това беше правил винаги: беше се опитвал да строи все повече пътища, все повече мостове, все повече начини, за да може безусловната любов, която търсеше, най-после да стигне до сърцето му. Той също не беше загубил навика да гледа с надежда към хоризонта, за всеки случай.

По някакъв начин връзката с Лаура представляваше нов мост — мост над реалността, виртуален мост, мост към Лаура.

Даде си сметка, че цяла седмица бе толкова погълнат от работата си и книгите, че не беше имал нито минута, за да прегледа електронната си поща. Запази приказката като „Ехрох“ и отвори нов файл в текстообработващата програма.

„Скъпа Лаура,

Писмата ти ме мотивираха да препрочета Брадшоу и окуражен от съвета ти, помолих мой пациент да превърне в мит историята на детството си. Резултатът е този текст, който той ми донесе и който ти изпращам. После ми кажи какво мислиш.

Целувки:

Сега вече отвори пощенската си кутия. Копира съобщението от текстовия файл и го пренесе в прозореца, който се отвори, когато натисна „Съставяне на ново съобщение“. След това избра „Прикачване“ и потърси документа, озаглавен „Ехрох“. Прикачи файла, натисна „Изпращане и получаване“ и екранът премигна, докато го известяваше, че изпраща съобщението. Когато операцията приключи, на екрана се появи съобщението: