Хорхе Букай - Да се обичаме с отворени очи

Погледна часовника. Оставаха петнайсет минути до осем. Ако побързаше, щеше да стигне до книжарницата в центъра, преди да затворят.

Прегледа набързо предишните писма, търсейки имена на автори, и си записа три:

УЕЛУД

БРАДШОУ

ПЪРЛС

Прибра се към десет. Носеше десетина книги в една торбичка:

„Пътешествието на сърцето“ — единствената книга на Уелуд, която беше успял да намери;

„Нашето вътрешно дете“ от Джон Брадшоу;

„В боклукчийската кофа и извън нея“ от Фриц Пърлс;

„Да правим любов“ от Ерик Берн;

„Думи към партньора ми“ от Хю Пратър;

„Интелигентната любов“ от Енрике Рохас;

„Соня, изпращам ти кафявите тетрадки“ от Адриана Шнаке;

„Обичам те, но…“ от Маурисио Абади;

„Да живееш, да обичаш и да се учиш“ от Лео Бускалия;

„Любовта на 40“ от Серхио Синай. 11 11 Welwood, John, „Journey of the heart“ (1990) Bradshaw, John, „Homecomimg: Reclaiming and championing your inner child“ (1993) Perls, Frederick S., „In and out the garbage pail“ (1981) Berne, Eric, „Sex in human love“ (1970) Prahter, Hugh, „A book for couples“ (1988) Rojas Enrique, „El amor inteligente“ (1997) Schanake, Adriana, „Sonia, te envoi los cuadernos cafe“ (1979) Abadi, Maurisio, „Te queiro, pero…“(1992) Bustaglia, Leo F., „Living loving and learning“ (1985) Sinay, Sergio, „El amor a los 40“ (1994)

Захвърли палтото си върху креслото и седна на масата, за да прегледа покупките си. Беше проявил доста сдържаност. Десет книги представляваха разумно количество в сравнение с някои предишни посещения в книжарницата.

Не бе правил подобни импулсивни покупки на книги от времето, когато четеше в захлас политическа философия. В магазина отново изпита същото усещане, което в последните седем години го обземаше във всяка книжарница — интерес, ненаситно любопитство, захлас пред всяка книга: една заради заглавието, друга заради корицата, трета заради автора или защото, докато я прелистваше, му се струваше интересна.

Докато гледаше струпаните върху масата книги, все още неразгърнати, имаше усещането, че е приказен пират, който прехласнато гледа изкопано съкровище.

Преди да отвори книгата на Уелуд, той остана вглъбен няколко минути, за да почете момента. После пое дълбоко въздух и зачете:

„Никога досега интимните отношения не са ни приканвали да се вгледаме толкова искрено и съзнателно както в самите себе си, така и в останалите. Днес живата връзка с партньора ни изправя пред предизвикателството да се освободим от стари навици и слабости и да развием цялата си сила, чувствителност и дълбочина като човешки същества.

В миналото този, който искал да изследва най-скритите тайни на живота, се оттеглял в манастир или водел отшелнически живот. Днес за мнозина от нас интимните отношения са се превърнали в нова непревземаема територия, която ни изправя лице в лице с всички наши богове и демони.

Тъй като вече не можем да разчитаме на личните отношения като предсказуеми източници на удобство и сигурност, те ни водят до нов кръстопът, на който трябва да направим важен избор.

Можем да се борим и вкопчваме в стари и отживели илюзии и формули, макар те да не отговарят на действителността и да не водят наникъде, или обратното — можем да се научим да превръщаме трудностите в отношенията си във възможности да се събудим и да извадим наяве най-добрите си човешки качества: способност за осъзнаване, съчувствие, хумор, мъдрост и любов към истината. Ако изберем тази последна възможност, отношенията ни се превръщат в способ да задълбочим връзката си със самите нас и с хората, които обичаме, както и в средство да добием по-добра представа за собствената си същност.“

Фантастично!

Отвори книгата напосоки и този път попадна на страница 132:

„Всички ние, които предприемаме това пътуване, трябва да научим нещо ново: как да позволим на поетото задължение да еволюира естествено, с много зигзаги, успехи и неуспехи.

Следователно несигурността по отношение на способността ни да се изправим срещу всички предизвикателства, които възникват, не е проблем: тя е част от самия път.

В тази връзка ме окуражиха думите на тибетския учител Чогям Трунгпа, когото запитали веднъж как бил успял да избяга от китайското нашествие, пълзейки по снеговете на Хималаите, с минимална подготовка и оскъдни провизии, без да е сигурен за пътя, нито за изхода от бягството си. Отговорът му бил кратък: «Слагах единия крак пред другия».“

Книгата обещаваше да е добра.

Без да престава да чете, извади от хладилника няколко парчета пица, постави ги в микровълновата печка, отвори кутия бира и отиде до бюрото. От най-долното чекмедже извади бележник с редове, а от средното взе молив 2В, за да си води записки.