Джеймс Патерсън - Двойна заплаха

През следващите няколкостотин метра високите треви се удряха по калниците на колите, но накрая пред нас се разкри разчистен участък, приблизително към четири декара.

Хижата на Тайлър Бел не беше луксозна, но не беше разнебитена барака като онази, в която бе живял Унабомбър. Беше я облицовал с червен кедър, който много добре се вписваше в пейзажа. Малка хижа, сгушена край потока, течащ на запад, с прекрасен изглед към планините в далечината.

Лесно можех да се досетя защо някой би избрал да се засели тук — особено ако не изпитва необходимост от контакти. А и може би убива хора, за да живее.

Предната врата на хижата не беше заключена. Следователят Стив Милс ни изчака отвън и след като влязохме, веднага разбрахме защо. Остатъци от храна и боклук бяха гнили вътре може би от месеци. Вонята беше непоносима.

— Дотук беше с малките райски кътчета — въздъхна Бри и притисна кърпичка към носа си, все едно че се беше озовала на място, където е извършено убийство. А може би беше точно така.

Главната стая служеше едновременно като кухня, трапезария и всекидневна. От широкия прозорец отзад се разкриваше приятен изглед към реката. По цялата странична стена Бел бе подредил работния си тезгях, осеян с най-различни инструменти и няколко десетки рибарски примамки в различни етапи на изработване. На стената висеше малка колекция от рибарски пръти.

Цялата мебелировка, като се изключат двата кожени шезлонга, изглежда бе изработена от самия Тайлър Бел. Включително и два шкафа за книги от чамово дърво.

— За един човек може да се съди по книгите му — обади се Милс, който накрая реши да се присъедини към нас.

Изправи се пред шкафовете и се зае да разглежда съдържанието им. — Биографии… Космология. И нито един роман. Само документалистика. Това говори ли ви нещо?

— Чии биографии? Това би бил първият ми въпрос — заявих и се приближих, за да проверя лично.

Имаше няколко тома, посветени на американски президенти — Труман, Линкълн, Клинтън, Рейгън, Джордж Буш-старши и Джордж Буш-младши. Имаше и на други световни лидери: император Хирохито, Маргарет Тачър, Осама бин Ладен, Хо Ши Мин, Чърчил.

— Може би е свързано с мания за величие? — предположих. — Това подхожда на представите ни за ВПУ. Или поне на това, което си мислим, че знаем за него.

— Не звучиш много уверено, когато говориш за разузнавателните си сведения — промърмори сърдито Милс, който явно спадаше към мърморковците.

— Не съм. Той още от самото начало ни обърква. Обича да разиграва разни игрички.

Спалнята на Тайлър Бел беше усойна — малка и тъмна. Вътре имаше тоалетна чиния и умивалник, но разделени с още един шкаф за книги. Никъде не видях нито вана, нито душ, нито каквото и да е друго приспособление за къпане, ако не броим близката река. Всъщност дори ми напомняше по-скоро за затворническа килия… А това отново ме подтикна да се замисля за Кайл Крейг. По дяволите, какво общо имаше Кайл с нещата тук?

Единственото украшение бяха трите фотографии в рамки на стената, подредени вертикално, което ми напомни за новия уебсайт на ВПУ. На най-горната черно-бяла снимка се виждаше сватбен портрет — вероятно майката и бащата на Тайлър Бел. На средната бяха снимани две кучета от породата голдън ретривър.

А най-долу бе третата фотография с петима възрастни, застанали пред същия червен пикап, който сега беше изоставен отвън, пред хижата.

Разпознах трима от тях и това ми послужи като отправна точка за следващите ми разсъждения: Тайлър Бел, Майкъл Бел и Марти Лоуенщайн-Бел, която накрая беше убита от съпруга си. Но другите двама, мъж и жена, не ми бяха познати. Една от жените бе вдигнала два пръста като буквата „V“ зад главата на Тайлър. Да не го смяташе за дявол?

— Не е ли странно? — обади се Бри. — Те наистина изглеждат щастливи. Не мислиш ли?

— Може би действително са били. По дяволите, вероятно той още е.

Накрая, след като в продължение на часове проверявахме всеки сантиметър от спалнята, се върнахме в голямата стая, за да се заемем с кухненския ъгъл, който бяхме оставили последен в списъка за претърсване. Нямаше смисъл да отваряме този стар хладилник по-рано, отколкото се налагаше. Отдавна беше излязъл от мода, очевидно беше работил дълги години. Повечето от храната в него приличаше на закупена на едро — зърнени храни, консервиран боб, подредени в найлоновите торби от магазина покрай кутиите с някаква непозната за мен каша на прах.