Джеймс Патерсън - Двойна заплаха

Ти се наричаш Ловеца на дракони, нали? Защо? Обичаш да си фантазираш разни игри? Играч ли си, Крос? Какво те възбужда? Какво може да те развълнува? Ти събуди любопитството ми. В крайна сметка ти беше този, който залови великия Кайл Крейг.

Да го кажем така — напоследък постоянно наблюдавам теб и семейството ти. И забелязах, че прекарваш много „време сам“ в спалнята на малкия Али през нощта. Или греша? Не мисля така, но имаш право да се защитиш срещу всички обвинения и слухове.

А и Бри Стоун — какво да мислим за нея? Коя беше последната жена, с която си излизал за по-дълго време?

Ти страдаш от безсъние, нали? Разбира се, че съм прав. Е, почакай само да видиш какво ще последва в най-скоро време. И на следващия ден. И на по-следващия.

Сладки сънища, детектив Крос.

Освен това имаше и снимки.

На нашата къща на Пета улица.

На колата, паркирана на алеята отпред.

На мама Нана, която излиза с Али.

На Бри, Сампсън и мен на стадиона „Федекс Фийлд“, след като ни извикаха там.

Той ни следеше — ние бяхме под наблюдение .

Никой не можеше да разбере защо двамата със Сампсън харесвахме заведението „При Зини“, дори самите ние, което навярно бе една от причините да е любимото ни място. Намира се в Саутийст и прилича на дълга черна кутия с прегради — бар с няколко сепарета и под, който никога не е бил чист. Сампсън, Бри и аз заведохме там Брайън Кицмилър късно същата вечер — нещо като малко запознаване със Саутийст, но най-вече защото нито един от нас не можеше да спре да работи по случая.

Нещата бяха по-налудничави отвсякога. Съществуваше вероятност Кайл Крейг да е замесен по някакъв странен начин и навярно ВПУ ни наблюдаваше. Може би дори тази вечер?

Някои парчета от мозайката започнаха да се наместват. Тес Олсен е пишела книга за Кайл Крейг със заглавие „Мислителят“. Дали Кайл стоеше зад някое от убийствата? Или зад всички? Вписваше се в неговия стил. И преди бе контактувал с убийци и ги бе използвал. Ако той беше мозъкът, тогава какви бяха ролите на ВПУ и на адвоката Мейсън Уейнрайт в тази игра?

Бри донесе първите питиета.

— Аз черпя, момчета. Благодаря ви за всичко. Задължена съм ви. На теб специално — додаде тя и ме целуна по челото. Нямах представа защо, но тъкмо това ме възбуди. Искаше ми се в момента двамата да сме сами. В нейния апартамент, в колата ми, където и да е, все ме устройваше.

Тя седна до мен и вдигна високо чашата си.

— Пия за най-ужасните два дни в живота ми. Може би трябваше да се прибера у дома, но лицето, на господин Рамирес сигурно ще ме преследва в сънищата ми. Както и на мъртвата му дъщеря… И на трите й сестри. И на госпожа Олсен.

— Наоколо вилнее луд. Може би дори са двама. Случва се — заговори Сампсън. — Вината не е твоя, Бри. Съчувствам на човека, но господин Рамирес не беше прав.

— Чуйте — обади се Киц, — хрумна ми една идея. Може би е малко шантава. А това ще рече, че вероятно е добра, нали? Чували ли сте за „Щурата обиколка“?

Оставих чашата си с бира.

— Виждал съм да се споменава няколко пъти в мрежата. Какво представлява? Като говорим за шантави…

— Това е едно от пътуващите шоута за серийни убийци. Но по-важното е, че след два дни ще бъде в Балтимор .

— Шоу? — попита Сампсън. — На сцена?

— По-скоро е нещо като сбирка — осведоми го Киц. — Те го наричат „събиране на хора, които се интересуват от съдебна психология“.

— Което ще рече ексцентрици, които си падат по серийни убийци. И чакай да позная — сигурно и маниаци на комикси? — рече Сампсън.

Киц кимна, усмихна се и отпи от бирата си.

— Прав си. Това е демо обиколка на шоуто — продължи — и ще се наложи малко да поизопачим нещата. Ала не мисля, че те ще отхвърлят предложение за лекция, съдържаща основното, което се отнася до текущо разследване на сериен убиец, особено този случай. Ако има желание, доктор Алекс Крос може да е главната звезда на шоуто. Най-малкото залата ще се напълни с идеални очевидци. А само това ще ни предостави по-широко поле на действие при разследването. Може дори да ни отвори нови пътища.

Бри избухна в смях.

— Ти си луд , Киц, макар че едва ли би могло да навреди. А ако имаме късмет, ама наистина голям късмет, може да привлечем дори самия ВПУ. Нали каза, че обича да ни наблюдава.

Киц кимна, сетне се ухили дяволито.

— Кой, по дяволите, може да знае как работи мозъкът му? Нещо като това би могло да е неустоимо за тип като него. Или за неговия имитатор. Е, какво ще кажете?