Майкъл Скот - Некромантът

— Най-новата технология в разпознаването на пръстови отпечатъци — обясни Дий. — Ако някой друг бе натиснал бутона, кубинката щеше да се изпълни с газ.

— Много умно — рече язвително жената.

Макар че не бяха усетили никакво движение, вратите на асансьора изведнъж се отвориха. Вирджиния излезе, следвана от Дий.

— Къде сме? — попита тя и се огледа.

Бяха се озовали в широк, просторен хол. И четирите стени бяха от стъкло и предоставяха панорамен изглед към града. Из стаята бяха разпръснати множество кожени канапета и столове, а от тавана висяха четири огромни телевизора с плоски екрани, които образуваха квадрат. Всички предаваха „Хистъри ченъл“.

Далечния край имаше кухня, а от другата страна, зад редица паравани със сложни шарки, имаше място за спане с японски футон 61 61 Японски тип легло. — Б.пр. по средата.

— Намираме се на тринайсетия етаж.

— Твоята сграда няма тринайсети етаж — сопна се Деър.

— Не и според чертежите — съгласи се Дий, — но в действителност тринайсети етаж има и до него може да се стигне с този асансьор или по едно тясно сервизно стълбище. Добре дошла в моя дом — каза той, като разпери широко ръце. — Построен е между дванайсетия и четиринайсетия етаж и краде пространство и от двата. Прозорците пропускат светлината само в една посока и целият етаж е напълно звукоизолиран.

Вирджиния се огледа.

— Има нужда от женска ръка — каза тя неособено впечатлена. — Нали знаеш, че канапетата не се тапицират само с кожа, а масите от метал и стъкло бяха на мода през осемдесетте години на двайсети век. — Тя се обърна и се закова онемяла. — Изкуствени цветя? Джон, не мога да повярвам.

— Истинските постоянно съхнеха — рече Дий. — А ти кога си станала специалистка по вътрешно обзавеждане? Когато те срещнах за последно, живееше в палатка.

— И още живея — каза тя. — С палатка никога не оставаш бездомен.

Дий отиде до кухнята и отвори вратата на хладилника.

— Ако ядеше тук, обзалагам се, че щеше да имаш хартиени чинии — каза Вирджиния, като го последва. — Предполагам, че няма смисъл да питам за мляко? — подхвърли тя, докато Магьосника ровеше в хладилника.

— Няма смисъл — съгласи се той. — Можеш да пиеш вода, обикновена или газирана. — Дий извади две шишета, а после измъкна от най отзад някакъв къс и тесен предмет, увит в парцал. Сложи го на масата до Деър, а после бръкна пак в хладилника, за да извади още два подобни. Единият бе увит в червена коприна, а другият — в зелена кожа.

Вирджиния Деър усети гъдела на древна сила по кожата си и отстъпи назад, като механично избърса длани в палтото си. Имаше чувството, че по кожата й пълзят мравки.

После Дий отвори печката и измъкна оттам правоъгълна дървена кутия, която също постави на масата.

— Дори няма да те питам защо съхраняваш разни предмети в хладилника и в печката — промърмори Деър. — Тези неща такива ли са, каквито си мисля?

— А ти какви мислиш, че са? — попита Дий.

— Опасни. Могъщи. Смъртоносни.

— Такива са. — Магьосника внимателно се зае да развива предмета в червена коприна, като бавно разгъваше фината тъкан. — Одеве си мислех какъв глупак съм бил.

Вирджиния Деър стисна силно устни, за да устои на изкушението да каже нещо.

— Защо ми трябваше да прекарвам векове в служба на Древните и да изпълнявам заръките им като слуга или обучено куче?

— Защото те направиха безсмъртен? — напомни му Вирджиния.

— Други са станали безсмъртни и без Древен — изтъкна Дий. — Семейство Фламел, Сен Жермен, а също и Шекспир. Може би, ако бях потърсил тайната на безсмъртието, щях да я открия сам.

— А може би щеше да умреш, преди да си я открил — подхвърли Вирджиния.

— Посветих цели векове в служба на Древните…

— Знам, знам, знам. Тези глупави самосъжаления ме отегчават — сопна се Деър, с цел да го подразни. Познаваше Магьосника достатъчно добре, за да знае, че той мрази да го прекъсват. Ако Дий имаше някакъв недостатък, той бе, че обичаше звука на собствения си глас. — Кажи ми какво смяташ да правиш.

— Първо, ще призова Коатликуе от нейния затвор и ще я пусна да върлува из Сенкоцарствата — рече той, докато обгорените му пръсти разгъваха червената коприна.

Деър наблюдаваше внимателно действията му, но не се опита да му помогне.

— Древните ще бъдат принудени да изтеглят по-голямата част от войските си, разположени на земята, в Сенкоцарствата, за да се сражават с Майката на всички богове. Няма да им пука какво става тук. Междувременно Макиавели би трябвало да пусне чудовищата от Алкатраз срещу града.