Майкъл Скот - Некромантът

— Там живее вашият стар неприятел, графът — каза тихо мъжът на английски.

— Сен Жермен — отвърна рязко Ифа. Видя как очите на Софи се разшириха и се усмихна свирепо. — Сен Жермен лъжецът. Сен Жермен крадецът. Трябваше да го убия, когато имах тази възможност. — Тя погледна към шофьора. — Вземи я. Ще продължим този разговор насаме.

Софи отвори уста да запищи, но Ифа допря показалец до носа й. Сивата аура на вампирката потече от пръстите й и димът се уви около главата на момичето и проникна в ноздрите и устата му.

Софи се опита да призове собствената си аура. Тя запука немощно около тялото й за миг, преди момичето да се свлече в безсъзнание.

Агнес натисна бутона за бързо набиране и подаде телефона на Джош.

— Говори с родителите си още сега — заповяда тя. — А къде е Софи? Кое е онова момиче, с което говори навън?

— Сестрата на една наша позната — каза Джош, като притисна телефона към ухото си. Чу се само едно иззвъняване, преди отсреща да вдигнат.

— Агнес?

— Татко! Джош е.

— Джош!

Момчето усети, че се усмихва — облекчението в гласа на баща му бе ясно доловимо, — а после го заля вълна от смущение и той се почувства гузен, че не се е свързал по-рано с родителите си.

— Всичко наред ли е? — Гласът на Ричард Нюман почти се губеше сред пукането и жуженето по линията.

Джош запуши другото си ухо и се съсредоточи върху звуците.

— Всичко е наред, татко. Добре сме. Току-що се върнахме в Сан Франциско.

— Двамата с майка ви вече започвахме да се тревожим за вас. И то сериозно да се тревожим.

— Бяхме със семейство Фла… Флеминг — бързо се поправи Джош. — Там телефоните нямаха покритие — добави искрено, — макар че успяхме да получим имейла ти в неделя през нощта. Видях снимката на акуловите зъби. Не познах вида, но по размера предполагам, че е сладководна акула, нали? — попита той, като умишлено смени темата.

— Браво, синко. Това е лисод от горна креда. Освен това е в много добро състояние.

— При вас всичко наред ли е? — продължи Джош, като се опитваше да накара баща си да говори. Хвърли поглед към вратата.

Искаше му се сестра му да влезе. Би могъл да разсейва баща си с въпроси, но този номер нямаше да мине пред майка му, а предполагаше, че тя сега висеше над рамото на баща му и всеки момент щеше да измъкне телефона от ръцете му. — Как вървят разкопките?

— Страхотно. — В другия край на линията виеше вятър и се чуваше как прах и пясък се удрят в телефона. — Открихме останки, за които смятаме, че са на нов вид цератопсид.

Джош се намръщи. Думата му беше позната. Като малък знаеше названията на стотици динозаври.

— Това рогат динозавър ли беше? — попита той.

— Да, от периода креда, на около седемдесет и пет милиона години. Освен това открихме малко и вероятно недокоснато селище на анасази в един от каньоните и някакви необикновени петроглифи 7 7 Надписи, издялани върху камък. — Б.пр. на фремонтската култура 8 8 Предколумбова култура в Северна Америка. — Б.пр. в близост до каньона Рейндж Крийк.

Като се усмихваше на ентусиазираното бърборене на баща си, Джош се запъти към прозореца.

— Кой народ на езика на навахо се нарича древните? — попита той, макар да знаеше отговора. — Фремонтците или анасазите? — Искаше баща му да не спира да говори, за да даде още време на Софи.

— Анасазите — каза Ричард Нюман. — И всъщност точният превод е древният враг.

Тези две думи накараха Джош да застине намясто. Няколко дни по-рано названието не би означавало нищо за него, но това бе, преди да узнае за съществуването на Древните — расата, управлявала света в далечното минало. Беше започнал да осъзнава, че във всички митове и легенди има повече от зрънце истина.

— Древният враг — повтори той, като се опитваше да запази гласа си спокоен. — Какво означава това?

— Не знам — каза Ричард Нюман, — но аз предпочитам термина древни или прародителите на пуебло 9 9 Съвременна народност в Северна Америка. — Б.пр. или исатцином 10 10 Друго название на анасази. — Б.пр. .

— Но това е толкова странно име — настоя Джош. — Кой мислиш, че го е използвал? Те самите не биха се наричали така.

— Вероятно някое друго племе. Чужденци, външни хора.

— А кой е живял преди тях, татко? — попита бързо Джош. — Кой е живял преди анасазите и фремонтците?

— Не знаем — призна баща му. — Този период е известен като архаичен. Но какъв е този внезапен интерес към Древна Америка? Мислех, че археологията ти е досадна?