Майкъл Скот: Некромантът

— Аз съм сестрата на Скатах. Близначки сме. Аз съм по-голямата.

Софи отстъпи назад, щом спомените на Вещицата за Ифа най-после се наместиха в главата й.

— Скатах ми разказваше за семейството си, но не спомена нищо за сестра — рече тя, тъй като не искаше да разкрива на жената, че знае за нея.

— Не, тя не би ти казала. Ние сме скарани — промърмори Ифа.

— Скарани ли? — попита Софи, макар вече да й бе известно, че са се сдърпали заради момче, и даже знаеше името му.

— Заради едно момче — каза Ифа с едва доловима следа от тъга в гласа. Огледа се нагоре-надолу по улицата, преди да се обърне пак към Софи. — Не сме разговаряли от много отдавна. — Жената сви рамене с бързо движение. — Тя се отрече от мен. И аз от нея. Но винаги съм я държала под око. — Тя се усмихна отново. — Сигурна съм, че знаеш какво е да държиш под око брат си или сестра си.

Софи кимна. Беше съвсем наясно за какво говори Ифа. Макар Джош да бе по-едър и силен от нея, тя все още мислеше за него като за малкото си братче.

— Той е мой близнак.

— Не знаех това — рече бавно Ифа. Наклони леко глава и изгледа Софи над ръба на тъмните си очила. — Освен това и двамата сте пробудени — добави тя.

— Какво те води тук? — попита Софи.

— Усетих как Скатах… си отива.

— Скатах си отива ли? — Софи не разбра.

— Изчезва. Напуска това Сенкоцарство. Между нас двете има връзки, подобни на тези, които без съмнение съществуват между теб и брат ти. Винаги съм усещала, когато изпитва болка или е наранена, гладна или уплашена…

Софи усети, че кима. Тя също понякога бе долавяла болката на брат си: например, когато Джош си счупи ребрата при игра на ръгби, тя бе усетила жилеща болка в тялото си, а когато той едва не се удави на Хаваите, се бе събудила без дъх. Когато пък тя си бе изкълчила рамото на една тренировка по таекуондо, рамото на брат й се поду и му излезе синина точно като нейната.

Ифа излая някакъв въпрос на скорострелен японски и шофьорът отговори едносрично. После жената се обърна към Софи.

— Можем да стоим и да си приказваме тук на улицата — каза тя с усмивка, показвайки връхчетата на вампирските си зъби, — или би могла да ме поканиш вътре и да говорим в по-удобна обстановка.

В главата на Софи светна предупредителна червена лампичка. Вампирите не можеха да преминат през праг, ако не са поканени, и тя моментално разбра, че няма да покани тази вампирка в къщата на леля си. В нея имаше нещо… Софи съзнателно позволи на остатъка от спомените, блъскащи се дълбоко в главата й, да излязат бавно на повърхността. Изведнъж разбра всичко, което Вещицата от Ендор знаеше за Ифа от Сенките — и това я потресе. Образите и спомените бяха ужасяващи. С разширени от страх очи, Софи направи крачка назад, по-надалеч от създанието. Тогава осъзна, че шофьорът стои зад нея. Моментално посегна към татуировката-спусък върху китката си, но преди да е успяла да я докосне, мъжът улови ръцете й и ги притисна към тялото й. Ифа пристъпи напред, хвана китките на Софи и ги завъртя, разкривайки шарката, която Сен Жермен бе направил с огън върху плътта й. Софи опита да се съпротивлява, но шофьорът я държеше здраво, стискайки ръцете й с такава сила, че пръстите й започнаха да изтръпват.

— Пусни ме! Джош ще…

— Брат ти е безсилен. — Ифа смъкна кожената си ръкавица и хвана ръката на момичето със студените си пръсти. Мръсен сив дим се заизвива от бледата кожа на вампирката. Тя потърка с пръст сложната келтска шарка, която обгръщаше китката на Софи и свършваше от долната страна, при златното кръгче с червена точка в центъра.

— А, знакът на тина 5 5 Огън (ирл.) — Б.пр. . Знакът на огъня — рече тихо Ифа. — Значи искаше да се опиташ да ме изгориш?

— Пусни ме! — Софи се опита да ритне мъжа, но хватката около ръцете й се стегна и тя изведнъж се уплаши. Дори Вещицата от Ендор се отнасяше предпазливо към Ифа от Сенките.

Вампирката изви болезнено китката на Софи и се приведе да разгледа татуировката.

— Майсторска работа. Кой ти направи този… дар? — Устните й се свиха презрително, докато изричаше думата.

Софи стисна здраво устни. Нямаше да каже нищо на тази жена.

Очилата на Ифа се плъзнаха надолу по носа й, разкривайки очи, които приличаха на късчета зелено стъкло.

— Мауи… Прометей… Шолотъл… Пеле… Агни 6 6 Мауи — полинезийско божество, което на някои места се свързва с огъня; Прометей — титан от гръцката митология, който дал огъня на хората; Шолотъл (понякога се среща и в неправилния вариант Ксолотъл) — ацтекски бог на слънцето и огъня; Пеле — хавайска богиня на огъня и вулканите; Агни — индийски бог на огъня. — Б.пр. … — Ифа поклати бързо глава. — Не, не е никой от тези. Ти току-що си се върнала от Париж, значи е някой в този град… — Гласът й заглъхна. Погледна през рамото на Софи към шофьора в черно. — Във френската столица има ли Господар на огъня?