Майкъл Скот - Некромантът

— Къде сме? — попита Вирджиния.

Дий вдигна високо меча и се завъртя в пълен кръг.

— Чувал съм за тези места… макар че никога не съм ги виждал лично. Прилича ми на неготово Сенкоцарство.

— Неготово ли?

— Започнато, но оставено недовършено. — Магьосника свали меча и сенките се струпаха по-наблизо. — Древните създават Сенкоцарства, като използват своите аури, спомени и въображение. Понякога някой особено могъщ Древен може сам да създаде цяло царство, но често се случва да се събират в групи, за да си оформят собствен свят. — Той посочи с меча. — Този тук така и не е бил завършен.

— Защо? — зачуди се на глас Деър.

— Нямам представа… — започна Магьосника, после сграбчи Вирджиния за ръката и я повлече. — Бягай! — изкрещя той.

Тя се обърна, погледна нагоре… и видя четирима кукубути да падат от черното небе.

— Сигурно са пропаднали през лей-портала, преди да се затвори — рече Дий.

Четирите създания се приземиха леко, завъртяха се, явно дезориентирани, а после насочиха вниманието си към светлината на меча. С триумфален вой те се втурнаха към Дий и Вирджиния.

Щом започнаха да тичат, се промениха. Превръщането им от хора в животни бе мигновено. В един момент изглеждаха като младежи с бръснати глави; в следващия бяха огромни вълкоподобни същества с човешки лица. Тичаха изправени на два крака, но прегърбени, и ноктестите им лапи вдигаха облачета прах.

— Докторе? — рече спокойно Вирджиния.

— Приспи ги — извика Дий. — Можеш ли едновременно да тичаш и да свириш?

Деър измъкна флейтата си от кожения й калъф, поднесе я към устните си и духна лекичко.

Но не излезе никакъв звук.

— Ох — изпъшка тя, — това не е на хубаво.

Четиримата кукубути вече бяха по-близо. Хубавите им лица се загрозяваха от острите зъби в устите им. Неокосмените им опашки биеха по земята.

Във въздуха зад кукубутите се мерна някакво движение и се появиха Хугин и Мунин. Огромните гарвани рухнаха от небето и се стовариха на земята сред облак прах. Запляскаха с криле, но се издигнаха само на около метър, преди да паднат отново. После зърнаха пламтящия меч и в един глас заграчиха името на Дий. Гигантските птици се устремиха към единствената светлина сред пейзажа с подскоци, които бързо скъсяваха разстоянието.

— Докторе, ако имаш някой гениален план, сега му е времето да го използваш — изпъшка Вирджиния, като пъхна флейтата си обратно в калъфа и извади изпод палтото си плоска томахавка. След като Дий не отговори веднага, Деър рискува да хвърли един бърз поглед настрани към него. — Джон?

Дий спря.

— Джон? — повтори тя. Беше го подминала, но сега се върна и застана до него. Лицето на Магьосника бе напълно безизразно. Студените му сиви очи станаха червено-сини, отразявайки светлината на пламтящия меч. А после Вирджиния осъзна, че пясъкът на това неготово Сенкоцарство се вие около краката му и образува шарки — сложни спирали и змиевидни гънки. Тя прокара длан пред очите му, но те не мигнаха и жената разбра, че той не я вижда, нито пък я чува. — Винаги си бил голяма беля, доктор Джон Дий. Нищо чудно, че всички около теб измират. — После Вирджиния се обърна да посрещне сама кукубутите и гарваните.

Огън, който бе студен.

Лед, който бе горещ.

Усещанията се лееха от меча и се стичаха през китките и нагоре по ръцете му, за да се настанят в гърдите му.

И заедно с топлината и студа дойдоха спомените, ужасни спомени за време преди човеците, за време, когато Древните са управлявали земята, и още по-рано, за света на Архонтите; и за Предтечите преди тях; и още по-назад, до Времето преди времето, когато са властвали Земните господари.

Спомени за четирите велики меча на силата…

… за тяхното създаване…

… и за тяхната мощ…

… и защо са били разделени…

… и защо никога не бива да се събират заедно…

И разтърсващото осъзнаване, че това не са оръжия, а нещо повече, много, много повече.

— Джон!

Магьосника бавно завъртя глава към Деър и това, което тя видя върху лицето му, я накара да онемее. Нещо древно и чуждо надзърташе през очите му. Тя гледаше вцепенена как ръката му се надигна, поднасяйки оръжието пред лицето му.

Огън.

Каменният меч лумна в нажежен до бяло огън.

Лед.

Лед се образува с пукане по острието и дръжката.

Изведнъж мечът се размърда и се раздели, така че в лявата му ръка остана горящият в червено-черно Кларент, а в дясната — пропукващият със син огън Екскалибур.