Майкъл Скот - Некромантът

Джош вдигна ръцете си и ги погледна. Сега те бяха от плът и кръв, кожата на дланите му бе ожулена от падането, а ноктите му — мръсни и нащърбени. Но съвсем наскоро ги бяха обвивали златни ръкавици. Той си спомни как златото се стече по ръцете му, за да покрие двете половини на счупения бастун, превръщайки ги в метални пръчки. Когато бе ударил колата, те с лекота бяха пробили стъклото и стоманата. Но в мига щом бе метнал пръчките след лимузината, те отново бяха станали дървени. Джош изведнъж си спомни легендата за гръцкия цар Мидас. Всичко, което той докосвал, се превръщало в злато. Може би древният цар бе имал златна аура.

А после усмивката на Джош помръкна. Той бе предал сестра си. Трябваше да продължи да тича; може би щеше да настигне колата. Може би, ако бе съумял да фокусира някак аурата си, щеше да е в състояние да направи нещо… макар да не бе съвсем сигурен какво.

Щеше да я намери, зарече се той.

Смъкна се на четири крака и издърпа раницата си изпод леглото. После стана и се зае да отваря чекмеджетата, да вади дрехи и да ги тъпче в нея: чорапи и бельо, резервен чифт джинси, две тениски. Съблече мръсните дрехи, които носеше още от Париж, хвърли ги в коша за пране до леглото и облече чисти.

Преди да надене червената тениска на футболния клуб 49 ers, свали платнената торбичка, окачена на врата му, и приседна на края на леглото. Отвори я и надникна вътре. Там бяха двете страници, които бе откъснал от Сборника миналата седмица. Според Алхимика, те съдържаха Последното призоваване, което бе необходимо на Дий, за да върне Тъмните древни.

Джош изтръска страниците на леглото до себе си. После ги постави една до друга. Бяха около петнайсет сантиметра широки и двайсет и три високи и изглеждаха като направени от пресована дървесна кора и листа.

Последно бе огледал страниците, когато лежаха на пода на опустошената книжарница, а той и сестра му бяха замаяни и объркани от всичко, на което току-що бяха станали свидетели. Би се заклел, че тогава буквите се движеха — но не и сега.

Страниците бяха покрити и от двете страни с назъбени писмена. Джош бе виждал подобни символи, изсечени върху древни артефакти в кабинета на баща си, и му се струваше, че много приличат на шумерски. Една буква — която той реши, че може би е заглавната — бе красиво оцветена в ярко златно и червено, докато останалите бяха изписани с черно мастило, което пазеше своята отчетливост дори след безброй векове. Той взе едната страница и я вдигна към светлината.

И премигна удивено.

Думите наистина се движеха. Пълзяха бавно, местеха се и се преподреждаха на страницата, образувайки думи, изречения, абзаци на безброй езици. Някои от буквите му изглеждаха почти познати — видя пиктограми и руни и успя да различи отделни гръцки букви, — но повечето бяха напълно чужди.

Една фраза на латински привлече вниманието му: magnum opus. Знаеше, че това означава велик труд. Проследи думите с показалец… и в мига щом докосна страницата, дълбоко в стомаха му се разля топлина, а пръстът му задимя и засвети с топло оранжево сияние. После той забеляза, че докато всички останали букви около простичката фраза се меняха в различни почерци и езици, десетте букви под пръста му оставаха непроменени. В мига щом вдигна ръка, буквите изчезнаха. Той прокара леко пръсти по страницата и видя с възхита как цели изречения се разместват и образуват под докосването му. Прииска му се майка му и баща му да бяха тук: те биха могли да преведат някои от древните езици. В текста имаше разпръснати откъслеци от латински и гръцки и той разпозна няколко египетски йероглифа и един четвъртит майски глиф.

Тъй като помнеше предупреждението на семейство Фламел относно използването на аурата си, Джош внимателно вдигна ръка и текстът отново потече хаотично. Той пъхна страниците обратно в ръчно ушитата торбичка и я окачи на врата си. Не беше напълно сигурен какво е открил току-що, но си спомняше, че когато миналата седмица Фламел докосна страницата, буквите не бяха спрели да се движат. Джош сви пръсти: очевидно това бе свързано по някакъв начин с неговата аура. Той изрита съсипаните си гуменки под леглото, после отвори гардероба, извади туристическите обувки, които използваше, когато ходеше на екскурзии с баща си, и ги обу. После метна раницата през рамо и притисна ухо до вратата на спалнята, напрегнал слух.

Чуваше как леля му шета в кухнята… чуваше врящата в чайника вода… отварянето на вратата на хладилника… дрънченето на лъжичка в порцеланова чаша… радиото, включено на станция NPR.