Майкъл Скот - Некромантът

— Има една разлика. — Линията пропука отново и гласът на Макиавели взе ту да заглъхва, ту да се усилва. — Нашите господари биха приели Фламел жив или мъртъв, но теб те искат жив. Изразили са се пределно ясно: всеки, който те убие, го чака ужасна участ.

Дий потрепери. Знаеше, че господарите му го искат жив, за да го лишат от безсмъртието му, да го гледат как остарява пред очите им, а после да го направят пак безсмъртен. Щеше да е обречен на вечни страдания в тялото на много стар човек.

— Откъде знаеш? — учуди се той.

Гласът на Макиавели спадна до шепот.

— Господарят на моя американски приятел се свърза с него.

— А защо ми го казваш?

— Защото и аз като теб се провалих във възложената ми задача — изрече бързо Макиавели. — Пернел избяга от острова. Всъщност сега съм затворен на Алкатраз.

Дий не успя да попречи на усмивката да се разлее по лицето му, но прехапа силно бузата си отвътре, за да не заговори.

— Може да настъпи време, когато ще имаме нужда един от друг, докторе — продължи Макиавели.

— Врагът на моя враг е мой приятел — отвърна Дий със старата поговорка.

— Точно така. Докторе, време е да бягаш, да се криеш. Твоите господари са те обявили за утлага 12 12 Староанглийска дума за човек извън закона, престъпник. — Б.пр. .

Линията замлъкна рязко. Дий бавно прибра телефона в джоба си и хвърли един последен поглед към огледалото. Той беше утлага, вълча глава 13 13 В Средновековна Англия престъпниците са били наричани вълчи глави. Според една версия причината за това е, че наградата за залавяне на престъпник била равна на тази, която се давала за главата на убит вълк. — Б.пр. , човек извън закона. После се изсмя високо: последното същество, което Древните бяха обявили за утлага, бе Древния Марс Ултор.

Когато Джош докуцука обратно до къщата, леля Агнес стоеше на вратата и го чакаше. Тясното й лице бе застинало в навъсено изражение, а тънките й устни не се виждаха изобщо.

— Хвърли телефона на пода, а после хукна навън — тросна се тя, когато момчето се заизкачва по стълбите. — Искам обяснение, млади човече.

— Нямам обяснение. Софи… — Той се поколеба. — Софи ме викаше.

— Не се налагаше да хвърляш телефона на пода.

— Съжалявам. — Джош си пое дълбоко дъх, решен да не казва нищо повече. Бе разтревожен за сестра си; последното, от което имаше нужда, бе леля му да му чете конско.

— Телефоните струват пари…

Джош се шмугна покрай нея.

— Ще довърша разговора с татко.

— Той прекъсна. Връзката беше лоша — и се влоши още повече, когато ти хвърли телефона — добави тя. — Каза да ти предам, че ще се обади по-късно. Майка ти каза никой от двама ви да не напуска къщата, преди да е говорила с вас. Много е недоволна — добави зловещо леля Агнес.

— Не се и съмнявам — промърмори Джош. Мина по коридора, насочвайки се към стълбите.

— А къде е сестра ти? — попита леля Агнес.

— Не знам — отговори искрено момчето.

Старицата скръсти ръце и го изгледа с присвити очи.

— Искаш да кажеш, че е тръгнала нанякъде, без да се спре да каже едно здрасти!

— Сигурно е изникнало нещо важно — рече Джош, като докара върху лицето си една усмивка, макар вътрешно да се чувстваше ужасно.

— Не знам какво ви е прихванало вас двамата — промърмори леля Агнес. — Не се прибирате с дни… дори не си правите труда да се обадите… Днешната младеж няма никакво уважение…

Джош тръгна нагоре по стълбите.

— Къде си мислиш, че отиваш?

— В стаята си — отвърна Джош. Знаеше, че трябва да се махне по-далеч от леля си, преди да е казал нещо, за което ще съжалява.

— Е, можеш да си останеш там, млади човече. Имам чувството, че вие двамата ще бъдете наказани да не излизате за много дълго време! Трябва да се научите да проявявате малко уважение към по-възрастните.

Джош се опита да не обръща внимание на леля си, докато се качваше нагоре към своята спалня. Щом влезе, затвори вратата след себе си и се облегна на хладното дърво. Затвори очи, пое си дълбоко дъх и се помъчи да потисне чувството на гадене в стомаха си.

Софи бе изчезнала. И се намираше в опасност.

Ифа бе отвлякла сестра му и той нямаше представа защо — макар да знаеше, че не е на хубаво. Дали Ифа работеше за Тъмните древни? Защо бе взела Софи — и защо после бе избягала от него? Макар да бе уморен и изплашен, Джош не можа да се сдържи и се усмихна. Когато бе изтичал навън, Ифа не изглеждаше уплашена. Държеше се високомерно, а когато той поиска от нея да пусне сестра му, тя веднага отказа. Но после нещо бе уплашило вампирката. Може би начинът, по който аурата му бе започнала да оформя златна броня около тялото му.