Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Тогава всички парченца от пъзела си дойдоха на мястото — продължи след малко Райм. — Предположението, че писмата са писани от Галт под заплаха, беше възможно само ако ти си му ги диктувал. Алтернативно реактивно гориво? Изпитания с подобно гориво са извършвани предимно във военната авиация, но това означава, че е изпробвано поне в няколко частни или търговски полети. Реших, че няма логика някой да планира атака на летище или военна база, защото охраната около електрическите системи там е много засилена. Тогава откъде идваха тези следи? Единственият сценарий, включващ летища и самолети, не беше пряко свързан с този случай, а с теб. В Мексико. На едно от местопрестъпленията открихме зелено влакно… като цвета на униформите на мексиканските полицаи. По него имаше реактивно гориво.

— Оставил съм влакно? — Логан почервеня от гняв към самия себе си.

— Предполагам, че е попаднало по теб при срещата ти с Артуро Диас на летището, преди да отлетиш обратно към Филаделфия, да отвлечеш Рандъл Джесън и да се върнеш с него в Ню Йорк.

Въздишката на Логан потвърди теорията на Райм.

— Това беше моята версия, но всичко се базираше единствено на умствени заключения… докато не осъзнах, че отговорът е пред очите ми. Неоспоримото доказателство.

— Какво имаш предвид?

— ДНК. Бяхме получили анализа на откритата кръв, останала при първата атака по металната врата в мазето на електрическата подстанция. Но изобщо не ми мина през ума да я пусна през КОДИС — базата данни с ДНК към полицията. Защо да го правя? Вече бяхме идентифицирали Галт.

Това беше последният щрих. Райм беше дал писмени инструкции на Купър — не можеше да ги изрече на глас заради микрофона в генератора — да сравни ДНК пробата с архива на КОДИС.

— Имахме твоя проба от предишната ти поръчка в Ню Йорк преди две години. Тъкмо четях потвърждението, че двете проби са идентични, когато ти се появи. Успях да скрия бързо данните на монитора.

Мускулите по лицето на Логан се втвърдиха от гняв.

— Да, да… в подстанцията. Порязах си пръста на вратата. Опитах се да изтрия кръвта, но подозирах, че ти ще я откриеш. Затова подготвих бомба в онази батерия. Тя трябваше да унищожи следите.

— Принципът на Локард гласи — Райм започна да цитира добре известния криминалист от началото на двайсети век — „При всяко престъпление има размяна на…“

Логан побърза да довърши:

— „… Улики между престъпника и местопрестъплението или между престъпника и жертвата. Може да се окажат трудни за откриване, но връзката съществува. Задължение на всеки детектив е да открие поне едно доказателство, което би довело до идентифициране на извършителя, ако не и директно до адреса му.“

Райм не успя да сдържи усмивката си. Цитатът беше негов, парафраза на онзи на Локард. Беше го използвал в една статия за работата на криминалистите, писана преди два или три месеца. Ричард Логан определено си бе подготвил домашното.

Или беше повече от обикновено проучване?

Затова приех работата… Трябваше да съм близо до теб…

— Освен отличен криминалист ти се оказа и добър актьор, Райм — каза Логан. — Направи ме на глупак.

— Ти сам се направи.

Очите им се срещнаха. Телефонът на Селито звънна. Той отговори, проведе кратък разговор и докладва:

— Колата е тук. Можем да го отведем.

На вратата се появиха трима полицаи — двама от тях бяха с униформи, третият беше детектив с кестенява коса, дънки, дънкова риза и бежово яке. На устните му играеше нехайна усмивка и една част от причините за нея бяха двата тежки патлака, по един на всяко бедро.

— Здрасти, Роланд — усмихна му се Амелия.

— Не сме се виждали скоро — обади се Райм.

— Здравейте. Разбрах, че сте прибрали птичето в кафеза.

Роланд Бел отговаряше за транспортирането на задържаните в шерифската служба на Северна Каролина. Работеше като детектив от години, но още не можеше да се освободи от носовия южняшки акцент. Специалността му беше защита на свидетели и охрана на заподозрени. В тази работа нямаше по-добър от него. Райм остана доволен, че именно той ще придружава Логан до предварителния арест.

— Не се безпокойте. Ще бъде в добри ръце — увери ги Роланд.

След това даде знак на двамата полицаи и те помогнаха на Логан да се изправи на крака. Провери белезниците и веригата, после претърси арестувания. Кимна към хората си и те го поведоха към изхода. Часовникарят се обърна и каза някак свенливо, почти любовно:

— Пак ще се видим, Линкълн.