Джефри Дивър - Сенчеста зона

С мисълта за съпругата, децата си и другите си деца — изобретенията си, плод на дългогодишен упорит труд, той се наведе към кабела, пое дълбоко въздух и хвана двете оголени жици с ръце.

Нищо. Дотук добре. Сега тялото му и кабелите бяха част от електрическата верига. През него минаваше ток с напрежение 138 000 волта.

Той преметна оголената част на кабела през тоководещата линия и я уви около нея за по-добър контакт.

Хвана я за изолираната част, отдръпна се назад и люлеейки се несигурно във въздуха, се загледа в мястото, където бе решил да направи връзката: една подпора, която достигаше до тавана, но по-важното — влизаше дълбоко в земята.

Към която всяка електрическа енергия се стремеше инстинктивно.

Подпората беше на около два метра от него.

Чарли Сомърс нервно се засмя.

Беше толкова идиотско. В момента, когато краят на кабела в ръката му доближеше металната подпора, енергията щеше да усети контакта, да скочи и да се получи огромна експлозия. Плазма, пламъци, разтопен метал — всичко щеше да се разхвърчи с хиляда метра в секунда…

Но той не виждаше друг избор.

Сега!

Отрежи му главата…

Започна лекичко да се приближава към металната греда.

Метър и осемдесет, метър и петдесет, метър и…

— Хей, Чарли? Чарли Сомърс?

Той се стресна. Краят на кабела се замята бясно, но той го дръпна бързо настрани.

— Кой е там? — извика, преди да съобрази, че може да е братът на Анди Джесън.

— Рон Пуласки. Полицай съм, работя с детектив Сакс.

— Да — изведнъж зяпна невярващо. — Какво? Какво правите тук?

— От половин час се опитвам да се свържа с вас по телефона.

— Бягайте оттук, полицай. Много е опасно.

— Не успяхме да се свържем с вас. Започнахме да звъним веднага, след като говорихте с Амелия и Линкълн.

Сомърс овладя гласа си.

— Телефонът не е с мен. Вижте, опитвам се да прекъсна тока в целия район. Това е единственият начин да го спрем. Но ще се получи огромна…

— Вече го спряхме.

— Какво?

— Да, сър. Изпратиха ме тук да ви намеря и да ви уверя, че казаното по телефона от Райм и Амелия Сакс е измислица. Те знаеха, че убиецът подслушва телефона им, и нямаше как да ви обяснят какво всъщност планират. Трябваше да го накараме да повярва, че според нас следващата атака ще бъде тук, в Изложбения център. Веднага излязох от дома на Линкълн и започнах да ви звъня. Не спирах, но вие все не вдигахте телефона. После ни казаха, че са ви видели да тръгвате насам, и аз хукнах след вас.

— Боже господи!

Сомърс се загледа в люлеещия се кабел пред себе си. Енергията от захранващата линия можеше всеки момент да реши, че иска това късо съединение, за да си отиде у дома, в земята. И Сомърс щеше да изчезне заедно с нея.

Пуласки се провикна:

— Хей, какво правите горе?

„Опитвам се да се самоубия“ — помисли си Чарли. Придърпа внимателно кабела, пресегна се и започна да го отвива, за да прекъсне връзката с главната линия. Очакваше, не, беше убеден, че всеки миг ще чуе характерното съскане, после пращенето на искрата и ще умре.

Защото беше пуснал звяра от клетката.

— Мога ли да ви помогна с нещо, сър?

Да си затвори устата.

— Ъъъ, просто се отдръпнете и ми дайте няколко минутки, полицай.

— Разбира се.

Най-после кабелът се отдели от захранващата линия и Сомърс го пусна на земята. Надигна се от импровизираната люлка, увисна във въздуха, скочи и падна на пода върху кабела. Извика от болка, но веднага стана и провери за счупени кости. Всичко си беше на мястото.

— Какво казахте, сър? — попита Пуласки.

Гласът в главата на Сомърс не спираше да повтаря: „Останете на линия, останете на линия, останете на линия…“

Но успя да отвърне:

— Нищо — изтупа прахта от панталоните си и се огледа. — Хей, полицай?

— Да, сър?

— Случайно да мярнахте някъде тоалетна, докато идвахте насам?

— Чарли Сомърс е добре — докладва Сакс, докато прибираше телефона си. — Рон току-що се обади.

Райм се намръщи.

— Не знаех, че е бил зле.

— Изглежда, е искал да стане герой. Решил да спре тока в Изложбения център. Рон го открил в мазето с кабел в ръка. Висял във въздуха.

— Как е мислел да го направи?

— Не знам.

— Коя част от „остани на линия“ не е разбрал?

Тя сви рамене.

— Не можахте ли просто да му се обадите?

— Оставил телефона си на щанда. Било заради напрежението, но не разбрах точно.

Братът на Анди Джесън също беше добре, макар и гладен, мръсен и ядосан. Постепенно се възстановяваше от престоя си в задната част на белия микробус на Логан, паркиран в уличката зад къщата на Райм. Логан не му бе дал никаква информация, беше го оставил на тъмно — и в прекия, и в преносния смисъл. Рандъл Джесън бе предположил, че го отвличат, за да измъкнат пари от богатата му сестра. Не беше чул нищо за атаките. Логан явно планираше да му пусне тока в мазето на Райм, за да изглежда, че е докоснал случайно нажежения кабел, докато е свалял инсталирания на електрическото табло комутатор, с помощта на който е убил Райм. Рандъл очакваше всеки миг да се срещне със сестра си, която в момента беше при Гари Ноубъл и изслушваше последните новини по случая.