Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Защото си го заплашил… с какво? Да пуснеш ток на семейството му?

— Да.

— Не го виня.

Логан продължи:

— Но който и да е този Сомърс, той не е част от плана.

— Ти изпрати до „Алгонкуин“ трето писмо с искания. Това означава, че трябва да убиеш още някого. Не си ли подготвил капан в Изложбения център? — попита объркано Райм.

— Не съм.

Райм се замисли, после кимна.

— Разбира се… аз. Аз съм следващата жертва.

Логан се изправи с жицата в ръка.

— Позна, Райм.

— Поел си случая заради мен.

— Имах много предложения. Но чаках работа, която ще ме доведе в Ню Йорк. Преди няколко години, когато бях тук, ти за малко не ме пипна. И провали онази поръчка. За пръв път някой ми попречва да изпълня поетия ангажимент. Трябваше да си го върна… не става дума за парите, а за… името ми. Срамно е някак си… После за малко не ме хвана в Англия. Реших, че третия път може и да ти провърви. Затова когато Кавано ми се обади, приех веднага. Трябваше да съм по-близо до теб.

Логан се учуди на себе си, че избра точно тези думи. Но прогони мисълта и заземи жицата.

— Съжалявам — изправи се след малко той. — Но трябва да го направя.

После поля вода върху гърдите на Райм и намокри ризата му. Не беше много достойно, но нямаше друг избор.

— За подобряване на електропроводимостта — обясни.

— А онази „Справедливост за Земята“? Няма нищо общо, нали?

— Не. Никога не съм чувал за тях.

Райм премести поглед върху него.

— Онова дистанционно управление? Ти ли го измисли? Сигурно си го сложил в мазето на таблото с бушоните.

— Точно така.

— Електричество… — замисли се Линкълн. — През последните дни научих доста за него.

— Аз му отделих няколко месеца.

— Галт ли ти даде кодовете за компютъра на „Алгонкуин“?

— Не. Кавано. Той ми осигури достъп.

— О, да. Разбира се.

— Но трябваше да мина курс по СКАДА и да усвоя управленската програма на „Алгонкуин“.

— Разбира се, налагало се е.

— Няма да повярваш, но наистина ме очарова. Винаги съм подценявал електричеството.

— Заради часовникарството.

— Да. Една батерия или най-обикновен чип е равен по качества на най-финия ръчно изработен часовников механизъм.

Райм кимна с разбиране.

— Електронните часовници ти изглеждат евтина играчка. Според теб един часовник с батерия губи от красотата си. Не го приемаш за изкуство.

Логан се оживи.

Беше толкова вълнуващо да води този разговор. Малцина можеха да се мерят с него по интелект и Райм безспорно беше сред тях.

— Да, да, точно така. Но докато се подготвях за задачата, отношението ми постепенно се промени. Защо часовник, показващ времето посредством осцилатор и регулиран чрез кварцов кристал, да е по-малко удивителен от друг, задействан чрез зъбни колела, лостчета и пружини? В края на краищата, всичко опира до физиката. Като човек на науката предполагам, че разбираш… Ох, ами разните му там екстри? Знаеш ли колко много неща могат да се добавят?

— Да — кимна Райм. — Всички онези камбанки и писукания. Датата, фазите на луната, равноденствието, различните мелодии.

Логан го погледна изненадано.

— И аз понаучих нещо за часовникарството — обясни Райм.

Близо до теб…

— Електронните часовници дублират тези функции и имат още стотина. Timex data Link. Чувал ли си за това?

— Не — отвърна Райм.

— В момента е класика. Ръчни часовници, свързани директно с компютъра ти. Точното време е само една от огромния брой функции. Някои от тях са пригодени и за работа в космоса.

Още един поглед към прозореца. Всичко беше спокойно.

— Добре, но тези промени… тази модернизация не те ли притеснява? — попита Райм.

— Не. Те са доказателство, че животът на човека е тясно свързан с времето. Ние забравяме, че за своето време изобретателите на часовника са били нещо като изобретателите в Силициевата долина 5 5 Област в Северна Калифорния, САЩ, където се намират много от най-големите високотехнологични корпорации. Често я наричат неправилно Силиконовата долина. — Б.ел.кор. . Погледни само това чудо електричеството. Какво удивително оръжие! Мога да спра живота на целия град само с помощта на няколко жици. То е станало част от начина ни на живот, част от нас самите. Не можем да живеем без него… Времената се менят, Райм. Ние също трябва да се променим. Независимо от риска. Независимо какво може да изгубим.

— Имам една молба — започна Райм.

— Бъди спокоен. Шунтирах кръговите прекъсвачи на обслужващото табло на стола ти. Те ще пропуснат три пъти по-високо напрежение. Всичко ще стане бързо. Няма да усетиш нищо.