Джефри Дивър - Сенчеста зона

Но за разлика от онази далечна 1931-ва аз искам да изключите цялата Североизточна интервръзка за един ден. Като започнете от 18:30 този следобед.

Ако изпълните искането ми, хората ще разберат, че не им трябва толкова много енергия, за да живеят. Ще видят, че това, което ги кара да искат още и още енергия, са алчността и лакомията им, умело подклаждани от вас. Защо? Заради печалбата, разбира се.

Ако пренебрегнете искането ми и този път, последствията ще бъдат далеч по-големи от онези при незначителните инциденти през изминалите два дни и жертвите ще бъдат много повече.

— Абсурд! — извика Макданиъл. — Ще настъпи пълен хаос, ще избухнат бунтове, може да се стигне до гражданско неподчинение. Губернаторът и президентът са непреклонни. Няма да се подадем.

— Къде е писмото? — попита Райм.

— Виждаш го пред себе си. Беше изпратено като имейл.

— До кого е адресирано?

— Лично до Анди Джесън. И до компанията. На акаунта на охраната.

— Може ли да се проследи източникът?

— Не. Използвал е пълномощно от Европа. Изглежда, че се готви за масова атака — погледна го Макданиъл. — Вашингтон също се намесва. И онези сенатори, дето работят заедно с президента върху възобновяемите източници, пристигат днес в града. Искат незабавна среща с кмета. Заместник-директорът на централния офис на Бюрото също е на път. Всичко се координира от Гари Ноубъл. Изкарахме още агенти и въоръжени отряди на улицата. И директорът на полицията мобилизира допълнително хиляда редови полицаи — той потърка очи. — Линкълн, разполагаме със специалисти по токовете, пожарната също е на крак, но трябва да имаме поне някаква идея къде да очакваме следващата атака. Разполагаш ли с нещо? Трябват ни конкретни показатели.

Макданиъл намекваше, че бяха поверили криминалната част на случая на Райм с уговорката, че здравословното му състояние няма да попречи на разследването.

От входа до изхода…

Райм бе получил каквото искаше — разследването. Но не успя да открие човека. И здравословното му състояние, въпреки уверенията му, че няма да бъде проблем, бе подложило на риск живота на Сакс и Пуласки, плюс още десетина полицаи от специализираните отряди.

Той погледна гладкото лице на агента, срещна блестящите му като на котка очи и каза равно:

— Имам цял камион с доказателствен материал, Макданиъл. Но трябва първо да го обработя.

Макданиъл се поколеба за миг, после махна с ръка в двусмислен жест.

— Добре. Давай.

Райм вече се обръщаше към Купър, кимайки към цифровия предавател със записа на стоновете на „жертвата“.

— Направи аудио анализ.

Със защитени в ръкавици ръце специалистът включи диктофона към своя компютър и на монитора започна да се изписва диаграма. Миг по-късно, разчитайки синусовите извивки на монитора, той заговори:

— Качеството на сигнала и капацитетът предполагат, че е записано от телевизионна програма. Кабелна.

— Марката на рекордера?

— „Саноя“. Китайски.

Купър натисна съответните команди и изследва базата данни.

— Продава се поне в десет хиляди магазина из страната. Няма сериен номер.

— Нещо друго?

— Няма отпечатъци или други следи по него, освен още малко тарама.

— А генераторът?

Сакс и Купър пристъпиха предпазливо към следващата задача. Макданиъл се отдалечи в ъгъла и проведе няколко телефонни разговора. Оказа се, че генераторът е модел „Пауър Плюс“, вероятно произведен в завода на „Уилям Джонас“ в Ню Джърси.

— Откъде може да го е взел? — попита Райм.

— Ще открием — зае се Сакс.

Два телефонни разговора — до местния търговски представител на завода и генералния представител за областта — им разкриха, че е бил откраднат от Манхатън. Според районното полицейско управление крадците не са оставили никакви следи. На строежа нямало охранителни камери.

— Открих нещо! Много любопитно — оживи се Купър и изтича до хроматографа. След малко из стаята се разнесе бръмченето на машината. — Има нещо тук… — надвеси се над дисплея той. — Хмм.

Подобно изказване обикновено беше последвано от убийствения поглед тип „Какво трябва да означава това?“ на Райм. Но той все още се бореше с последствията от пристъпа и беше много уморен. Затова изчака търпеливо специалистът да му обясни.

— Не мисля, че сме го срещали досега — продължи най-после Купър. — Значително количество кварц и малко амониев хлорид. В съотношение десет към едно.

Райм веднага откри отговора.

— Смес за почистване на мед.