Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Ъхъ? — отвърна разсеяно Райм с дума, която би спечелила на младия полицай яростен поглед, ако я бе използвал той.

— Като че ли не бях напълно честен с теб по-рано.

— Като че ли?

— Добре де, не бях.

— За какво?

Вглеждайки се в белите дъски с доказателствения материал и другата с профила на Галт, Пуласки заговори:

— За резултатите от ДНК анализа. Знам, че нямаше нужда да ги взимам. Използвах ги като извинение. Отидох да видя Стан Палмър.

— Кого?

— Човека в болницата. Когото бутнах в задната уличка.

Райм изгаряше от нетърпение момчето да се изкаже и да пристъпят към работа. Новите улики го чакаха. Но това беше важно. Изглежда. Той кимна и попита:

— Добре ли е той?

— Още не могат да кажат със сигурност, но аз имах предвид друго: първо, съжалявам, че не ти казах истината. Щях да го направя, но ми се стори, как да кажа, непрофесионално.

— И беше точно такова.

— Но има и още. Докато бях в болницата, попитах сестрата за осигурителния му номер. И потърсих лична информация за него. Познай какво се оказа. Той е престъпник. Бил е три години в Атика. Списъкът му е дълъг.

— Наистина ли? — възкликна Сакс.

— Ъхъ… исках да кажа, да. И в момента има повдигнато обвинение срещу него.

— Издирват го, значи — замисли се Райм.

— На какво основание? — попита Селито.

— Грабеж, търговия с крадени вещи и изнасилване.

Дебелият полицай избухна в смях.

— Надяна му хомота! Буквално.

Отново се засмя и погледна към Райм, но той не се присъедини към веселбата.

— Значи затова си толкова щастлив?

— Не се радвам, че го бутнах. Все още ми е криво.

— Но щом си налетял на някого, предпочиташ да е той, вместо баща на четири деца, да речем.

— Ами да — отвърна Пуласки.

Райм имаше какво да каже по въпроса, но сега не му беше времето.

— Важното е, че се освободи от тягостните мисли, нали?

— Да.

— Браво. Сега, ако сме приключили със сапунената опера, може ли вече да се хванем на работа?

Той хвърли поглед към часовника. Беше три следобед. Времето вдигаше градуса на напрежението, както… електричеството в кабелите. Идентифицираха извършителя, знаеха и адреса му. Но нямаха никаква представа къде може да се намира.

На вратата се позвъни.

Миг по-късно Том се появи с Тъкър Макданиъл, този път без своя подопечен. Райм веднага разбра какво има да им каже агентът. Всички в стаята се досетиха.

— Ново искане? — запита той.

— Да. И този път вдигна мизата много високо.

— Какъв е крайният срок? — попита Селито.

— Шест и половина вечерта.

— Дава ни малко повече от три часа. Какво иска?

— Този път е по-откачено от първите две. Може ли да използвам компютъра?

Райм кимна.

Специалният агент затрака по клавиатурата и след няколко секунди на екрана се появи писмото. Погледът на Райм беше замъглен. Той примига няколко пъти и се загледа в монитора.

„До «Алгонкуин Консолидейтед Пауър енд Лайт» и до президента на компанията Анди Джесън

Около шест часа вчера следобед, чрез обратна линия, свързана към контролния панел в кабината на асансьор в офис сграда на Западна петдесет и четвърта улица, посредством дистанционен прекъсвач, беше изпратена електрическа енергия от 13 800 волта. Когато асансьорът спря, преди да достигне до приземния етаж, един от пътниците се докосна до контролния панел, за да натисне бутона за алармата, кръгът се затвори и индивидите в нея загинаха.

Два пъти ви помолих да покажете добра воля и да намалите електроподаването. И двата пъти ми отказахте. Ако бяхте изпълнили разумните ми искания, никога нямаше да причините такова страдание на хората, наричани от вас потребители. Но вие най-безотговорно отхвърлихте исканията ми и някой друг трябваше да плати цената за това.

През 1931 година, когато Томас А. Едисон починал, неговите колеги решили да спрат тока в целия град, за да почетат паметта на човека, създал електрическата мрежа и донесъл светлина в домовете на милиони хора. Градът потънал в тъмнина.

Сега отправям същата молба към вас — не в чест на човека, създал мрежата, а заради хората, унищожени от нея — онези, които се разболяха от неизлечими болести заради близостта си с електропроводите, заради замърсяването на въздуха от изгарянето на въглища и от радиацията, онези, които изгубиха жилищата си при земетресения, причинени от геотермални вибрации и пресушаване на естествените ни водоизточници, заради излъганите от компании като «Енрон», списъкът е безкраен.