Хенрик Сенкевич - Quo vadis

Не, щастливи съпруже на царкинята-зорница! Вашето учение не е за мене. Да обичам витинците, които носят моята лектика, или египтяните, които отопляват банята ми, или Ахенобарба и Тигелин? Кълна се в белите колене на харитите, че дори да искам да сторя това, не мога. В Рим има най-малко сто хиляди души или с изкривени плещи, или с дебели колена, или със съсухрени крака, или с изпъкнали очи, или с големи глави. И тях ли ще ми заповядаш също да обичам? Откъде да я взема тази любов, щом не я чувствам в сърцето си? А ако вашият бог иска да обичам всички тия хора, защо в своето всемогъщество не им е дал форми като например на ниобидите, които си виждал на Палатин? Който обича красотата, не може да обича грозното. Друг въпрос е, че не вярваме в нашите богове, но да ги обичаме, можем, както са ги обичали Фидий и Праксител, и Мирон, и Скопас, и Лизип.

Дори и да искам да тръгна натам, накъдето ме насочваш, не мога. А понеже и не искам, то два пъти не мога. Ти вярваш, както и Павел от Тарс, че някога, от другата страна на Стикс, на някакви Елисейски полета ще видите вашия Христос. Добре! Нека тогава той сам да ти каже дали би ме приел с моите геми, с моята халцедонова ваза и с изданията на Созий, и с моята Златокоса. Като си помисля за това, иска ми се да се смея, скъпи мой, защото и Павел от Тарс ми казваше, че заради Христос трябва да се откажа от розовите венци, от пировете, от насладите. Истина е, че той ми обещаваше друго щастие, но му отговорих, че за това друго щастие съм вече стар, а че розите винаги ще радват очите ми и уханието на теменужките винаги ще ми бъде по-приятно, отколкото смрадта на нечистия «ближен» от Субура.

Това са причините, поради които вашето щастие не е за мене. Обаче освен тях има още една причина, която съм оставил да ти открия най-накрая. Ето че Танат ме зове. За вас се разпуква зората, а за мене слънцето вече е залязло и здрач пада над главата ми. С други думи, аз трябва да умра, carissime.

Не си струва дълго да се говори за това. Така трябваше да се свърши. Ти, който познаваш Ахенобарба, лесно ще разбереш това. Тигелин ме победи или по-скоро — не! Просто моите победи вече стигнаха до своя край! Живях, както исках, и ще умра, както ми харесва!

Не взимайте това присърце. Никой бог не ми е обещавал безсмъртие, затова и смъртта не идва като изненада. Но искам още да прибавя, че ти грешиш, Виниций, като твърдиш, че само вашето божество учи хората а умират спокойно. Не! Нашият свят знаеше и преди вас, че когато е изпита последната чаша, настава време да се оттеглим и да си починем, и ние ще съумеем да сторим това спокойно. Платон казва, че добродетелта е музика, а животът на мъдреца — хармония. Ако е така, ще умра, както живях — добродетелно.

Бих искал да се простя с твоята божествена съпруга с думите, с които я поздравих някога в дома на Авъл:

«Никога мъж, ни жена като теб не са виждали още мойте очи по света.»

И така, ако душата е нещо повече от това, за което я смята Пирон, то моята душа ще се отбие при вас на път за бреговете на Океана и ще кацне пред вашия дом като пеперуда или, както вярват египтяните, като крагуй.

По друг начин да дойда, не мога.

А сега нека Сицилия се превърне за вас в хесперидска градина, нека полските, горските и изворните богини засипват пътя ви с цветя, нека по всичките аканти на колоните на вашия дом свият гнезда бели гълъби.“

Наистина Петроний не се лъжеше. След два дни младият Нерва, който му беше винаги предан, изпрати в Куме свой освободен роб с известия за всичко, което ставаше в двореца на цезаря.

Краят на Петроний бил вече решен. На другата вечер щели да изпратят центурион със заповед Петроний да остане в Куме и да чака там по-нататъшни разпореждания. Следващият пратеник, който щял да тръгне няколко дни по-късно, трябвало да му донесе смъртната присъда.

Петроний изслуша вестта на пратеника с невъзмутимо спокойствие, след това каза:

— Ще занесеш на господаря си една от моите вази, която ще ти дам, преди да тръгнеш. Кажи му също, че му благодаря от цялата си душа, защото така ще изпреваря присъдата.

И изведнъж се разсмя като човек, на когото е хрумнала чудесна идея и предварително се радва на изпълнението й.

Още същата вечер слугите му бяха разпратени да канят на пиршество във великолепната вила на арбитъра на елегантността всички намиращи се в Куме августиани и августианки.

А той самият писа нещо през следобедните часове библиотеката, после се изкъпа, заповяда на вестиплиците да го облекат и великолепен, изящен, подобен на боговете, влезе в триклиниума, за да проследи с вещ поглед на познавач приготовленията. След това мина в градината където момчета и млади гъркини от островите виеха венци от рози за пиршеството.