Хенрик Сенкевич - Quo vadis

— Зная. Ти си много ленив, за да се решиш на похвали. И си искрен като Тулий Сенецион, но повече разбираш от него. Кажи ми, какво мислиш за музиката?

— Когато слушам поезията ти, когато гледам квадригата, която управляваш в цирка, когато гледам хубава статуя, хубав храм или пък картина, чувствам, че изцяло обхващам това, което виждам, и че в моя възторг се съсредоточава всичко, каквото тия неща могат да дадат. Когато обаче слушам музика, и особено твоята, пред мен се разкриват нови и нови красоти и наслади, летя след тях, улавям ги, но преди да ги възприема, нахлуват все нови и нови, подобни на морските вълни, както прииждат от безкрайността. Затова ти казвам — музиката е море. Стоим на единия бряг и виждаме далечината, но да видим другия бряг, е невъзможно.

— Ах, какъв голям познавач си ти! — каза Нерон.

Известно време те се разхождаха мълчаливо и само шафранът шумолеше тихо в краката им.

— Ти изрази моята мисъл — рече най-сетне Нерон — и затова казвам, че в целия Рим единствен ти можеш да ме разбереш. Така е. И аз мисля същото за музиката. Когато свиря и пея, виждам неща, за които не съм знаел, че съществуват в моята държава или пък в света. Ето, аз съм цезар и светът ми принадлежи, всемогъщ съм. Музиката обаче ми разкрива нови царства, нови планини, нови морета и нови удоволствия, които досега не съм познавал. Често не мога нито да ги назова, нито пък да ги разбера, чувствам ги само. Чувствам боговете, виждам Олимп. Някакъв неземен вятър ме облъхва, като в мъгла различавам някакви неизмерими, но спокойни и ясни като изгрев слънце грамади… Целият Сферос трепти около мен и ще ти кажа… — тук гласът на Нерон затрепера от непресторено удивление — че аз, цезарят и бог, тогава се чувствам дребен като прашинка. Вярваш ли ми?

— Да. Само великите артисти могат да се почувстват пред лицето на изкуството малки.

— Сега е нощ на искреността, затова разгръщам душата си пред теб като пред приятел и ще ти кажа дори нещо повече… Нима смяташ, че съм сляп или лишен от разум? Нима мислиш, че… не зная, че в Рим драскат по стените обиди за мен, че ме наричат майкоубиец и женоубиец… че ме смятат за чудовище и жесток злодей, защото Тигелин изтръгна от мен няколко смъртни присъди против мои неприятели? Да, скъпи, смятат ме за чудовище и аз зная… Внушиха ми до такава степен жестокост, че понякога сам се питам дали наистина не съм жесток… Те не разбират, че делата на човека понякога могат да бъдат жестоки, а самият човек да не е такъв. Ах, никой не ще повярва, а може би и ти, мой скъпи, няма да повярваш, че понякога, когато музиката залюлее душата ми, аз се чувствам добър като дете в люлка. Кълна ти се в тия звезди, които светят над нас, че казвам самата истина: хората не знаят колко доброта живее в това сърце и какви съкровища самият аз забелязвам в него, когато музиката отвори вратите към тях.

Петроний, който не се съмняваше ни най-малко, че в тоя момент Нерон говори искрено и че музиката наистина може да призове някои благородни качества на душата му, затрупани от планини егоизъм, разврат и злодеяния, каза:

— Човек трябва да те познава така добре, както те познавам аз. Рим никога не е могъл да те оцени.

Цезарят се облегна по-силно на рамото на Виниций, сякаш се огъна под бремето на несправедливостта, и отговори:

— Тигелин ми каза, в сената вече се шушукало, че Диодор и Терпнос свирят по-добре от мен на цитра. Отричат ми дори и това! Но ти, който винаги казваш истината, кажи ми искрено: наистина ли са по-добри от мен, или свирят така добре, както свиря аз?

— Съвсем не. Ти имаш по-мек, но по-силен удар. В теб се вижда артистът, а в тях — опитните занаятчии. Така е! Когато човек чуе тяхната музика, само тогава разбира какво представляваш ти.

— Щом е така, нека си живеят. Никога не ще се досетят каква услуга им направи сега. Впрочем, ако ги осъдя, ще трябва да взема други на тяхно място.

— И хората биха говорили, че от любов към музиката погубваш музиката в държавата си. Никога не убивай изкуството заради изкуството, божествени.

— Колко много се различаваш ти от Тигелин — отговори Нерон. — Знаеш ли, аз всъщност съм опитен във всичко и понеже музиката открива пред мен простори, чието съществуване не подозирам, и области, които не владея, наслада и щастие, каквито не съм познал, не мога да живея обикновен живот. Музиката ми говори, че свръхестественото съществува, затова аз го търся в цялата сила на дадената ми от боговете власт. Понякога ми се струва, че за да достигна този олимпийски свят, трябва да направя нещо, каквото никой досега не е извършил, трябва да надхвърля човешките представи за доброто и злото. Зная и друго, обвиняват ме, че безумствам, но аз не лудея; аз само търся! А ако безумствам, върша го от скука и досада, че не мога да намеря. Аз търся — разбираш ли ме — и затова искам да бъда по-велик от човек, защото само така мога да бъда велик като артист.