Хенрик Сенкевич - Quo vadis

— Жал ми е за теб, Петроний.

— Не ме съжалявай повече, отколкото аз сам се съжалявам. По-рано не ти беше лошо сред нас, а когато воюваше в Армения, тъгуваше за Рим.

— И сега тъгувам за Рим.

— Да, защото си залюбил християнска весталка, която живее в Задтибрието. Но аз не се учудвам, нито пък те осъждам. Чудно, ми е само едно — според теб вашето учение е море от щастие и въпреки че твоята любов скоро ще бъде увенчана, скръбта не слиза от лицето ти. Помпония Грецина винаги е скръбна, а ти, откакто стана християнин, вече не се усмихваш. Не ме убеждавай, че това учение е весело. От Рим се върна още по-тъжен. Ако вие християните обичате така, кълна се в светлите къдри на Бакхус, не ще тръгна по вашите следи.

— Това е друго — отговори Виниций. — Аз ти се кълна не в къдрите на Бакхус, а в душата на моя баща, че никога по-рано не съм мислел, че съществува такова щастие, каквото изпитвам сега. Но много тъгувам, и знаеш ли кое е странно — когато съм далеч от Лигия, ми се струва, че над нея е надвиснала някаква опасност. Не зная каква и откъде може да дойде, но я предчувствам, както се предчувства буря.

— След два дена ще се постарая да получа разрешение да напуснеш Анций за колкото време искаш. Попея сега е някак по-спокойна и доколкото зная, от нейна страна нищо не заплашва нито теб, нито Лигия.

— Днес тя ме попита какво съм правил в Рим, макар че заминаването ми беше тайна.

— Може би е заповядала да те шпионират. Сега обаче и тя трябва да се съобразява с мен.

Виниций се спря и рече:

— Павел казва, че понякога бог предупреждава, но не позволява да вярваме в предчувствия, така че аз се боря против тях, но не мога да се опазя. Ще ти кажа какво стана, за да ми олекне на сърцето. Една прекрасна нощ, като сега, седяхме с Лигия един до друг и мечтаехме за бъдещия си живот. Не мога да ти кажа колко щастливи и спокойни бяхме. И изведнъж започнаха да реват лъвовете — нещо обикновено в Рим, и все пак от тоя миг нямам спокойствие. Струва ми се, че в това има някаква заплаха, някаква поличба за нещастие… Ти знаеш, че аз не се тревожа толкова лесно, но това, което се случи тогава, изпълни с тревога мрака на нощта. Всичко стана така странно и толкова неочаквано, че и сега тези гласове звучат в ушите ми, а сърцето ми винаги е неспокойно, сякаш трябва да защищавам Лигия от нещо страшно… може би от самите тия лъвове. Измъчвам се. Получи разрешение за моето заминаване, защото иначе ще замина и без него. Тук не мога да седя, повтарям ти, не мога!

Петроний започна да се смее.

— Е, нещата още не са стигнали дотам — каза той, — консулските синове или пък жените им да бъдат хвърляни на лъвовете на арената. Може да ви сполети всяка друга смърт, но не и тази. Най-после, кой знае дали това са били лъвове, защото и германските турове реват не по-лошо от тях. Що се отнася до мен, аз се присмивам на предчувствията и съдбата. Нощта вчера беше топла и видях как падат звезди като дъжд. Мнозина се плашат, като видят такова нещо, а аз си помислих: ако сред тях е и моята звезда, поне няма да бъда сам!…

После той млъкна за малко, помисли и каза:

— Ако вашият Христос е възкръснал от мъртвите, тогава той може и двама ви да запази от смъртта.

— Може — отговори Виниций, гледайки обсипаното със звезди небе.

Нерон свиреше и пееше химна в чест на „Владетелката на Кипър“, чиито стихове и музика сам беше съчинил. Тоя ден той имаше настроение и чувстваше, че музиката му наистина увлича присъстващите. Това настроение придаваше такава сила на звуците, които излизаха из гърдите му, и така вълнуваше душата му, че той изглеждаше вдъхновен. Накрая пребледня от истинско вълнение. За пръв път в живота си не желаеше да слуша похвали от присъстващите. Седя известно време с опрени на нитрата ръце и с наведена глава, после изведнъж стана и каза:

— Изморен съм, трябва ми въздух. Настройте през това време цитрите.

Като каза това, обви гърлото си с копринена кърпа.

— Вие елате с мен — каза той, обръщайки се към Петроний и Виниций, които седяха в ъгъла на залата. — Ти, Виниций, ми подай ръка, нямам сили, а Петроний ще ми говори за музиката.

След това излязоха заедно на облицованата с алабастър и посипаната с шафран тераса на двореца.

— Тук се диша по-спокойно — каза Нерон. — Душата ми е развълнувана и тъжна, макар и да виждам, че с това, което ви изпях за опит, мога да изляза пред публика и че това ще бъде триумф, какъвто никой римлянин още не е печелил.

— Можеш да излезеш и тук, и в Рим, и в Ахея. Възхищавах се с цялото си сърце и ум, божествени! — отговори Петроний.