Питакъс Лор - Аз съм номер четири

Изведнъж Бърни Косар се втурва напред и изминава тридесетина метра, преди да скочи във въздуха и да впие зъби надълбоко в един от невидимите разузнавачи, който се материализира от нищото, сякаш някаква магия за невидимост е била разрушена. От този момент ние вече можем да ги видим всичките — как са ни наобиколили, не по-малко от двадесет, пристъпващи напред, за да затворят обръча си около нас.

— Било е капан! — изкрещява Анри, стреля два пъти и веднага сваля двама разузнавачи.

— Връщайте се в тунела! — извиквам на Марк и Сара.

Един от разузнавачите се спуска към мен. Вдигам го във въздуха и го хвърлям с всичка сила срещу някакъв дъб на двадесетина метра от мен. Той се удря тъпо в земята, изправя се бързо и мята към мен кама. Отблъсквам я, отново вдигам разузнавача и го хвърлям още по-силно. Той се пръсва на пепел в основата на дървото. Анри продължава да изпразва пълнителя, изстрелите кънтят. Две ръце ме сграбчват в гръб. Почти успявам да ги отклоня, когато осъзнавам, че това е Сара. Шест се е скрила от полезрението ни. Бърни Косар е свалил един могадорианец на земята, зъбите му са се впили дълбоко във врата му, а в очите на кучето бушува адски огън.

— Влизай в училището — изкрещявам.

Тя не ме пуска. Гръмотевица разпаря тишината и над нас започва да се нагнетява буря, скупчват се тъмни облаци, светкавици раздират нощното небе, а гръмотевиците така бумтят, че Сара подскача всеки път, когато някоя от тях проехти. Шест отново се е появила, стои на десетина метра от мен, очите й са извърнати към небето, лицето й е вцепенено от ужас, а ръцете й са вдигнати нагоре. Тя е тази, която предизвиква бурята, контролира времето. Светкавици засвяткват и поразяват разузнавачите на място, взривяват ги с малки експлозии и на тяхно място се появяват облачета пепел, които се разнасят безучастно из двора. Анри се отдръпва настрани, докато пълни двуцевката с още патрони. Разузнавачът, когото Бърни Косар души, най-накрая умира и се пръсва на купчина пепел в лицето на кучето. То кихва веднъж, отърсва се от пепелта и погва следващия разузнавач до него. Двамата изчезват в гъстата гора на петдесет метра от нас. Изпитвам непоносим страх, че го виждам за последен път.

— Трябва да влезете в училището — казвам на Сара. — Трябва да тръгнете сега и да се скриете. Марк! — изкрещявам. Поглеждам нагоре и не го виждам. Оглеждам се наоколо. Забелязвам го да тича към Анри, който все още зарежда пушката. Отначало не разбирам защо, но след това виждам какво се случва: могадориански разузнавач се е промъкнал незабелязано зад Анри.

— Анри! — изкрещявам аз, за да привлека вниманието му. Вдигам ръка, за да спра разузнавача, вдигнал нож високо във въздуха, но Марк пръв го напада. Започва борба. Анри щраква пушката обратно, а Марк изритва ножа на разузнавача. Анри стреля и разузнавачът експлодира. Анри казва нещо на Марк. Аз отново извиквам Марк и той идва към мен тичешком, силно задъхан.

— Трябва да заведеш Сара в училището.

— Тук мога да помогна — казва той.

— Това не е твоята битка. Трябва да се скриеш! Влизай в училището и се скрий със Сара!

— Добре — казва той.

— Каквото и да се случи, трябва да останете скрити! — изкрещявам през бурята. — Те няма да ви потърсят. Искат мен. Обещай ми, Марк! Обещай ми, че със Сара ще останете скрити!

Марк кима енергично:

— Обещавам!

Сара плаче и няма време да я успокоявам. Още една гръмотевица, още един изстрел с пушка. Тя ме целува веднъж по устните, докато ръцете й са се вкопчили в лицето ми, и знам, че би искала да остане така завинаги. Марк я издърпва и я повежда.

— Обичам те — казва тя и ме гледа по начина, по който аз я гледах по-рано, преди да напусна кабинета по трудово обучение, сякаш се страхува, че ме вижда за последен път, и иска да запомни всичко, така че тази последна картина да остане с нея завинаги.

— И аз те обичам — казвам аз без звук, само с устни, докато двамата вървят към стъпалата на тунела, но в момента, в който думите излизат от устата ми, Анри изкрещява от болка. Обръщам се. Един от разузнавачите го е промушил с нож в стомаха. През мен преминава вълна от ужас. Разузнавачът издърпва ножа от корема на Анри, острието лъщи с кръвта му. Замахва, за да го промуши още веднъж. Ръката ми се пресяга за него и изтръгвам ножа в последната секунда, така че успява да удари Анри само с юмрук. Той изпухтява, събира силите си, притиска цевта на пушката в брадичката на разузнавача и стреля. Разузнавачът се свлича на земята без глава.