Ева Фьолер - Златният мост

— Дълго те нямаше, нали?

— Три години — каза той. — На пълен пансион. Даваха само хляб и вода, в крайна сметка бях в Бастилията. Накрая бях станал само кожа и кости. С три зъба по-малко и с безброй бълхи. Знаеш как е. Но когато отново преминах през портала по пълнолуние, всичко се върна постарому. Отново станах дебел, точно както преди. Разбира се, останах без часовник, но с всички зъби и без бълхи. Макар че продължавам да се чеша. Приятелката ми ме заряза заради това, мисли си, че имам компулсивно разстройство. Но терапевтът ми смята, че ще го овладеем. — Той се почеса зад ухото и продължи да чисти. — Съжалявам, но се върнах с условна присъда и не мога да правя почивки без разрешение. — Той ми обърна гръб и ме заряза.

Неуверено се върнах при Себастиано. Той поклати глава, като чу какво бе казал Гастон.

— Този тип не е с всичкия си. Най-малкото можеше да се извини. Опита се два пъти да те убие! Да не говорим за удара по главата ми.

— Мисля, че наказанието му е достатъчно.

— Наказание и съжаление са две различни неща и едното не струва много без другото.

На това не можах да възразя. Зарадвах се, когато обявиха полета ни, и докато се качвах на борда, не погледнах назад.

В самолета, малко преди излитане, Себастиано извади от джоба на якето си една кожена торбичка, подобна на онази, в която носех маската — при първа възможност се надявах да я върна на Есперанца. Бях доволна, че нямах нужда от нея по време на бала, въпреки че Себастиано бе на мнение, че бе послужила като примамка за Гастон.

— За теб — рече Себастиано и ми подаде торбичката.

— Какво е? — Взех я и я претеглих на ръка.

— Малък подарък. През цялото време исках да ти го дам.

Дръпнах връвчицата и изсипах блестящото съдържание в ръката ми. Беше огърлицата.

Онемяла, погледнах Себастиано право в очите. Едната огърлица я бе дал на кралицата, или по-точно я бе хвърлил в краката ѝ, а другата… Няма да забравя как ми я взе на Плас Роаял и как се запъти към къщата на кардинала.

— Не си му дал огърлицата — казах тихо.

Той поклати глава.

— Не, задържах я. Тогава не разбирах защо го правя. Знаех, че така предавам Ришельо, и не ми харесваше, но не можех да направя нищо по въпроса. Сега, разбира се, знам защо постъпих така.

— И защо?

— Ето защо. — Той ме прегърна със здравата си ръка и ме целуна нежно. Отвърнах на целувката му всеотдайно, докато не ни прекъсна гласът на стюардесата c молба да затегнем коланите си и да изключим мобилните си телефони по време на полета. Извадих айфона от джоба си и видях получено съобщение, което бързо прочетох.

— От Ванеса? — попита Себастиано.

Ванеса ми беше писала повече от двайсет пъти след завръщането ни. Беше започнала да подозира нещо. И е право, тъй като обикновено ѝ връщах отговор веднага и почти никога не включвах гласова поща. Бяхме неотлъчно заедно и денонощно на разположение една за друга — ясно, че нямаше да се върже на историята за необезпокояваната любовна почивка в Париж. Все някога ще трябва — естествено, под клетва — да я просветя, особено ако това c пътуването във времето продължеше и занапред.

Дали можех да върша тази работа като основна професия? Тогава временно щях да реша въпроса със следването. Разбира се, в такъв случай всичко трябваше да е изрядно: трудов договор, здравно осигуряване и така нататък. И естествено, да имам бюджет за разходите.

— Не, този път не е от Ванеса — казах аз. — От Хосе е. Пише, че има нова задача за нас.

— Сериозно? За какви ни взема? За отбор командоси?

Изкикотих се.

— А не сме ли?

Себастиано се засмя и отново се наведе към мен, за да ме целуне. Под нас изреваха двигателите. Пътуването можеше да започне.

1 Международна неправителствена организация за защита на човешките права. — Б. пр.

2 Комедийно изкуство, възникнало в Италияпрез шеснайсети век и останало популярно до средата на осемнайсети век. — Б. пр.

3 „Петел с вино“ — френски кулинарен специалитет, а също така и едноименен немски филм, комедия. — Б. пр.

4 Музикален инструмент, познат от периодите на Късното средновековие, Ренесанса, барока и класицизма. — Б. пр.

5 Копринена лента, която се връзва като колан или около врата. — Б. пр.

6 Bel étage (фр.) — bel — прекрасен, красив; étage — етаж. Етажът, който се обитава от господарите на къщата. — Б. пр.

7 Chateau (фр.) — замък, дворец. — Б. пр.

8 Булонският лес — парк в западната част на Париж. — Б. р.

9 Дядо (фр.) — Б. р.