Диана Габалдон - Каменният кръг

— Ами престъпник, мадам. — Пребледня леко. — Вие да не би… да не би да не знаехте?

— Напротив, знам — отвърнах сухо. — Но защо ми го казвате?

Той облиза устни и срещна смело очите ми.

— Когато разбрах самоличността на съпруга ви, я вписах в корабния дневник. Сега съжалявам за това си действие, но е твърде късно, информацията е официална. Щом стигнем в Ямайка, трябва да докладвам името и местонахождението му на властите там и на командира на казармите на флота в Антигуа. Той ще бъде отведен, когато „Артемида“ акостира. — Преглътна. — И ако бъде отведен…

— Ще бъде обесен — довърших онова, което той не можеше да изрече. Момчето кимна. Устата му се отвори и затвори, напразно търсеше думи.

— Виждал съм обесени мъже — каза накрая. — Госпожо Фрейзър, аз просто… просто… — Спря, опита да се овладее и успя. Изпъна се и ме погледна директно, радостта от сушата беше изличена от нещастие.

— Съжалявам — каза тихо. — Не мога да ви моля за прошка; мога само да кажа, че ужасно съжалявам.

Той се обърна и се отдалечи. Точно пред него стоеше Анеки Йохансен с козата си и все още спореше разгорещено с пазача.

— Какво става? — попита гневно капитан Ленард. — Махни това животно веднага от палубата! Господин Холфорд, какво си мислите, че правите?

Анеки погледна към мен и веднага разбра какво се е объркало. Застина, свела глава пред капитана, после тръгна към люка, като стискаше козлето. Докато минаваше покрай мен, едно голямо синьо око ми смигна сериозно. Щяхме да опитаме отново. Но кога?

Измъчван от вина и от противоречиви чувства, капитан Ленард ме избягваше, търсеше убежище в квартердека, докато напредвахме покрай остров Аклин и Самана Кий. Времето помагаше; остана ясно, но със странен лек бриз с внезапни пориви, затова се налагаше постоянна настройка на платната — нелека задача при недостиг на екипаж.

След четири дни, когато променихме курса, за да влезем в прохода Кайкос, внезапен порив на вятъра се появи изневиделица и завари кораба неподготвен.

Бях на палубата, когато се случи. Чу се внезапно ууууш , което развя силно полите ми и ме понесе по палубата, следвано от рязко и силно тряс някъде отгоре. Сблъсках се с Рамсдел Ходжис, един от екипажа на носа, и се завъртяхме в луд пирует, преди да паднем заедно на палубата.

Настъпи суматоха, моряците тичаха, крещяха се заповеди. Аз седнах и опитах да се успокоя.

— Какво беше това? — попитах Ходжис, който се изправи и ми подаде ръка. — Какво стана?

— Шибаната главна мачта се счупи — рече той. — Ще ми простите за езика, мадам, но това е положението. И сега хубавичко ще си платим.

„Морска свиня“ закуцука бавно на юг, не смееше да рискува близо до плитчините на прохода без главна мачта. Вместо това капитан Ленард реши да спре за ремонт в най-близкото възможно пристанище, Ботъл Крийк, на брега на остров Северен Кайкос.

Този път ни позволиха да слезем на брега, но за мен нямаше голяма полза. Малки и сухи, с малко източници на прясна вода, Търк и Кайкос не предлагаха нищо повече от малки заливчета, където можеха да се подслонят в буря преминаващи кораби. А мисълта да се скрия на остров без вода и храна и да чакам някой удобен ураган да довее кораб не ми харесваше.

Анеки обаче предложи друг план.

— Познавам този остров — рече тя, като кимаше многозначително. — Сега обиколи Гранд Търк, Мушуар. Не Кайкос.

Гледах я неразбиращо и тя клекна и започна да рисува с дебелия си показалец по жълтия пясък на плажа.

— Виж… Проход Кайкос — каза, като начерта две линии. На върха, между тях, нарисува малко триъгълниче на платно. — Минава оттук — рече, сочейки прохода Кайкос, — но мачта няма. Тъй че… — бързо нарисува няколко неправилни кръгчета вдясно от прохода. — Северен Кайкос, Южен Кайкос, Кайкос, Гранд Търк — изреждаше, като забиваше пръста си в тях. Заобикаля сега — рифове. Мушуар. — И тя начерта още две линии, които обозначаваха проход към югоизточния край на Гранд Търк.

— Проходът Мушуар? — Бях чувала моряците да го споменават, но нямах представа как ще послужи за бягството ми от „Морска свиня“.

Анеки кимна ухилена, после начерта дълга вълниста линия, малко под предишните си илюстрации. Посочи я гордо.

— Испаньола. Санто Доминго. Голям остров, има градове, много кораби.

Вдигнах вежди все още объркана. Тя въздъхна, като видя, че не разбирам. Помисли малко, изправи се и изтупа едрите си бедра. Събирахме миди от скалите в плитка тенджерка. Тя я грабна, изсипа мидите и я напълни с морска вода. После я сложи на пясъка и ми даде знак да гледам.