Диана Габалдон - Каменният кръг

Разбърка внимателно водата с въртеливо движение, после вдигна пръст, който беше станал лилав от кръвта на мидите. Водата продължи да се движи в тенджерата.

Анеки издърпа един конец от опърпания подгъв на полата си, отхапа късо парченце и го изплю във водата. То заплава, следвайки въртопа в лениви кръгчета из тенджерата.

— Ти — каза тя, като го посочи. — Вода движи теб. — Насочи се пак към рисунките на пясъка. Нов триъгълник, в прохода Мушуар. Една линия се извиваше от малкото платно към лявата, която показваше курса на кораба. И сега синият конец, който представляваше моя милост, бе изваден от водата. Тя го сложи върху малкото платно, представляващо „Морска свиня“, после го дръпна от него към прохода и брега на Испаньола.

— Скочи — рече простичко.

— Ти си луда! — казах ужасена.

Тя се изсмя с дълбоко задоволство от недоумението ми.

— Я — потвърди. — Но работи. Вода движи теб. — Посочи към края на прохода Мушуар, до брега на Испаньола, пак разбърка водата в тенджерата. Стояхме една до друга и гледахме как вълничките на произведеното от нея течение замират.

Анеки погледна замислено към мен.

— Ще опита ли да не удави, я ?

Поех дълбоко дъх и отметнах косата от очите си.

— Я. Опита.

Морето беше забележително топло, като топла вана, в сравнение с ледените води до Шотландия. От друга страна беше изключително мокро. След два-три часа във водата краката ми вече бяха сковани, а пръстите измръзнали от стискането на въжетата на импровизирания ми спасителен пояс, направен от две празни бурета.

Жената на артилериста спази обещанието си обаче. Дългата неясна форма, която бях зърнала от кораба, се приближаваше. Ниските хълмове тъмнееха като черно кадифе на фона на сребърно небе. Испаньола — Хаити.

Нямаше начин да разбера кое време е и все пак двата месеца на кораб, с неговите постоянни камбанки и смяна на вахтата, ми бяха създали някакво грубо усещане за преминаването на нощните часове. Реших, че наближава полунощ, когато напуснах „Морска свиня“; сега беше към четири часът и все още имах повече от миля до брега. Океанските течения бяха силни, но не бързаха особено.

Изтощена от работа и тревоги, аз увих въжето около едната си китка, за да не се изплъзна от хамута си, опрях чело на едното буре и се унесох в дрямка, докато миризмата на ром изпълваше ноздрите ми.

Допирът на нещо твърдо до лицето ми ме събуди в опалова зора, небето и морето сияеха в перлено. Краката ми бяха заровени в студен пясък и усещах силата на течението покрай мен, което дърпаше буретата. Развързах се от хамута си и с огромно облекчение ги оставих да подскачат към брега.

По раменете си имах тъмночервени вдлъбнатини. Китката, на която бях усукала въжето, беше разранена; аз бях измръзнала, изтощена и много жадна, а краката не ме държаха.

От друга страна, морето зад мен беше пусто, „Морска свиня“ не се виждаше. Бях избягала.

Сега оставаше само да се кача на брега, да намеря вода, да намеря някакъв транспорт до Ямайка и да открия Джейми и „Артемида“, за предпочитане преди да го стори кралският флот. Реших, че ще успея да изпълня само първа точка от програмата.

Малкото, което знаех за Карибите, от пощенските картички и туристическите брошури, ме караше да мисля за бели плажове и кристални лагуни. Всъщност околната среда клонеше повече към гъста и грозна растителност, поникнала от изключително лепкава тъмнокафява кал.

Гъстите, подобни на храсти растения сигурно бяха мангрови дървета. Те се простираха докъдето поглед стигаше във всяка посока; нямаше друг начин, освен да се катеря през тях. Корените им се издигаха от калта на големи примки като вратички за крикет, които редовно ме препъваха, а бледите гладки сиви клони растяха на групи като кокалести пръсти и дърпаха косата ми.

Полкове от миниатюрни лилави рачета се разбягваха крайно превъзбудени при приближаването ми. Краката ми потъваха в калта до глезените и си помислих, че ще е по-добре да си сваля обувките, и без това бях мокра. Увих ги в мократа си пола, затъкнах я над коленете и извадих рибарския нож, който Анеки ми беше дала, за всеки случай. Не виждах нищо заплашително, но се почувствах по-добре въоръжена.

Изгряващото слънце първо сгряваше приятно раменете ми, докато се размразявах и дрехите ми съхнеха. Но след час ми се щеше да се скрие зад някой облак. Потях се обилно с издигането му, покрита до колене със спечена кал, и ожаднявах все повече.