Диана Габалдон - Каменният кръг

Аз никак не бях неуморима, но илюзията трябваше да се опази. А това можеше да стане с помощта на двама-трима души, които да обуча; заместници на ръцете и очите ми, които ще действат, когато се наложи да си почина. Съдбата — и капитан Ленард — бе избрала Елайъс Паунд за моя дясна ръка; най-добре беше да се сприятеля с него веднага.

— Откога си в морето, Елайъс? — попитах и спрях да погледна след него, докато се провираше под ниска платформа, на която имаше огромни намотки смърдяща верига, всяка брънка бе два пъти колкото юмрука ми. „Веригата на котвата?“, зачудих се и я докоснах с любопитство. Изглеждаше достатъчно здрава, за да закотви и „Кралица Елизабет“, което бе успокояваща мисъл.

— От седемгодишен, мадам — каза той, докато влачеше към мен голям сандък. Изправи се, изпъшка леко от усилието и избърса кръглото си открито лице. — Чичо ми е командир на „Тритон“, затова ме взимаше с него. Дойдох на „Морска свиня“ само за това пътуване обаче, от Единбург. — Той отвори сандъка и разкри асортимент хирургически инструменти, по които имаше петна от ръжда — поне се надявах да е ръжда — и голяма колекция шишета и буркани с тапи. Един от бурканите бе пукнат и фин бял прах, като гипс, се беше пръснал по всичко в сандъка.

— Ето това бе донесъл господин Хънтър, хирургът, мадам — каза той. — Ще ви послужи ли?

— Бог знае — казах, вгледана в сандъка. — Ще трябва да проверя. Намери някой да го качи при болните, Елайъс. Искам да дойдеш с мен и да говориш много категорично с готвача.

Докато надзиравах почистването на туиндека с преварена морска вода, умът ми бе зает с две съвсем различни посоки на мисълта.

Първо, вече мислено очертавах необходимите стъпки в борбата с болестта. Двама мъже, изтощени от обезводняването, бяха умрели, докато ги местехме на горната палуба и сега лежаха в края на кърмата, където един шивач на платна прилежно ги зашиваше в хамаците им за погребението, с по едно гюле закачено за краката. Още четирима нямаше да изкарат нощта. Останалите четирийсет и пет имаха шансове, вариращи от отлични до нищожни; с малко късмет и умения можех да спася повечето. Но колко ли още случая оставаха неразкрити сред екипажа?

Огромно количество вода вреше в камбуза по мое нареждане. Гореща морска вода за чистене и преварена прясна вода за пиене. Направих още една отметка в мисления си списък; трябваше да се видя с госпожа Йохансен, жената с козите, за да уредя да стерилизира и млякото.

Трябваше да говоря с хората в камбуза за задълженията им; ако успеех да открия източника на заразата и да го изолирам, това щеше много да помогне за ограничаване на заболяването.

Целият наличен алкохол на кораба бе събран в лечебницата ми, за огромен ужас на господин Овърхолт. Той можеше да се използва и така, но щеше да е по-добре да се пречисти. Можех ли да намеря начин за дестилирането му? Да проверя при интенданта.

Всички хамаци трябваше да се изварят и изсушат, преди здравите моряци да спят в тях. Това трябваше да се направи бързо, преди следващата вахта да слезе за почивка. Да изпратя Елайъс да доведе метачи и чистачи; прането като че ли бе тяхна работа.

Под нарастващия ми списък не спираха неясните мисли за мистериозния Томпкинс и неизвестната му информация. Каквато и да беше, не бе довела до промяна в курса към „Артемида“. Или капитан Ленард не я бе приел сериозно, или просто бе твърде нетърпелив да стигне до Ямайка, за да позволи нещо да му попречи.

Спрях за миг до перилата, за да подредя мислите си. Отметнах косата от челото си и вдигнах лице към вятъра, за да пречисти вонята на болест. Усетих пара с лоша миризма да се издига от близкия люк, от чистенето с гореща вода, което течеше долу. След като почистеха, щеше да е по-добре, но само донякъде.

Погледнах към морето с напразната надежда да зърна платно, но „Морска свиня“ беше сам, „Артемида“ — и Джейми — бяха далече назад.

Отблъснах внезапния порив на самота и паника. Трябваше скоро да говоря с капитан Ленард. Решенията на поне два от проблемите, които ме притесняваха, зависеха от него; вероятният източник на тифа — и ролята на неизвестния господин Томсън в делата на Джейми. Но за момента имаше по-належаща работа.

— Елайъс! — извиках, знаех, че е някъде наблизо. — Заведи ме при госпожа Йохансен и козите, моля те.

След два дни още не бях имала време да говоря с капитан Ленард. Два пъти ходих в каютата му, но или го нямаше или не можеше да говори — определяше позиция или разчиташе карти, или беше зает с някакви други мореплавателски дела.