Диана Габалдон - Каменният кръг

Щом влязох в салона, открих, че импровизираното легло го няма, а Джейми, избръснат и с чиста нощна риза, се е изтегнал на дивана под завивката, лявата му ръка беше в клуп, а около него имаше четири-пет деца. Те бяха подкарвани от Джанет, Младия Иън, Иън и един усмихнат млад мъж, който беше истински Фрейзър, ако съдеше по формата на носа му, но иначе не приличаше много на малкото момче, което бях видяла в Лалиброх преди двайсет години.

— Ето я! — възкликна Джейми с удоволствие при появата ми и всички в стаята се обърнаха към мен с изражения, вариращи от радостно приветствени до зяпнали от изненада.

— Помниш ли Младия Джейми? — попита големият Джейми, като кимна към високия, широкоплещест млад мъж с къдрава черна коса и мърдащо вързопче в ръцете.

— Помня тези къдрици — усмихнах се аз. — Останалото малко се е променило.

Младия Джейми ми се ухили.

— Аз те помня добре, лельо — каза той, дълбокият му глас бе като добре отлежал ейл. — Ти ме слагаше на коляното си и играехме на Десет малки прасенца с пръстите ми.

— Не може да бъде — казах аз, като го погледнах с изумление. Макар че хората не се променят много между двайсетте и четирийсетте си години, определено го правят между четири и двайсет и четири.

— Сигурно може да го правиш и с Бенджамин — предложи Младия Джейми с усмивка. — Ще се сетиш как ставаше. — Наведе се и внимателно положи вързопчето в ръцете ми.

Едно кръгло личице погледна към мен с недоумението, типично за бебетата. Бенджамин изглеждаше леко объркан от моята поява в полезрението му, но не възрази. Вместо това отвори малката си розова уста много широко, пъхна вътре юмрука си и започна да го дъвче замислено.

Едно малко русо момченце с домашно тъкани панталонки се наведе върху коляното на Джейми и ме загледа с почуда.

— Коя е тази, деди? — попита със силен шепот.

— Това е пралеля ви Клеър — каза сериозно Джейми. — Чувал си за нея, нали?

— О, да — каза момченцето, като закима трескаво. — Като баба ли е стара?

— Дори по-стара — кимна тържествено Джейми. Момчето ме позяпа малко, после се обърна към Джейми и се намръщи.

— Стига, деди! Тя не изглежда стара като баба! Няма никакво бяло в косата си!

— Благодаря ти, дете — казах аз и му се усмихнах.

— Сигурен ли си, че е нашата пралеля Клеър? — продължи момченцето, като ме гледаше със съмнение. — Мама казва, че пралеля Клеър май е била вещица, но тази дама не прилича на вещица. Няма нито една брадавица на носа си, нали виждам !

— Благодаря — повторих аз малко по-сухо. — И как ти е името?

Той внезапно се засрами при този директен въпрос и зарови глава в ръкава на Джейми, без да отговори.

— Това е Ангъс Уолтър Едуин Мъри Кармайкъл — отвърна Джейми вместо него, като разроши копринената руса коса. — Най-големият син на Маги, наричан от всички Уоли.

— Ние го наричаме Сополанко — каза дребно червенокосо момиченце, което стоеше до коляното ми. — Защото човката му е все запушена със сополи.

Ангъс Уолтър извърна лице от ризата на чичо си и се втренчи кръвнишки в роднината си от женски пол, целият почервенял от гняв.

— Не е! — извика той. — Вземи си думите обратно! — И без да я изчака да го направи, се хвърли към нея със стиснати юмруци, но беше дръпнат от прачичо си за яката.

— Няма да удряш момичета — информира го твърдо Джейми. — Не отива на мъж.

— Но тя каза, че съм сополив! — изхленчи Ангъс Уолтър. — Трябва да я ударя!

— И не е много възпитано да правиш такива забележки за нечий външен вид, госпожице Абигейл — каза строго Джейми на момиченцето. — Трябва да се извиниш на братовчед си.

— Е, ама той… — настояваше Абигейл, но видя строгия поглед на Джейми и също се изчерви. — Извинявай, Уоли.

Отначало Уоли не изглеждаше склонен да приеме тази незначителна компенсация за нанесената обида, но накрая отстъпи от намерението си да удари братовчедка си, защото чичо му обеща да му разкаже приказка.

— Кажи онази за келпито и конника! — възкликна червенокосата ми позната и се приближи към тях.

— Не, онази за Дявола, който играе на шах! — пропя едно от другите деца. Джейми беше като магнит за тях; двете момчета се бяха вкопчили в завивката, а мъничко тъмнокосо момиче се бе покатерило на дивана зад главата му и съсредоточено сплиташе косата му.

— Хубав, деди — промърмори тя, без да взима участие в предложенията.

— Уоли ще каже — заяви твърдо Джейми и потуши метежа с жест. — Той ще избере. — Извади чиста кърпа изпод възглавницата си и я подаде на Уоли да си избърше носа, който наистина не беше много приятна гледка.