Диана Габалдон - Каменният кръг

Франк въздъхна, но не каза нищо повече. След миг остави кафеника и тръгна към вратата.

— Е — каза смутено. — Ще се видим към шест, нали? Трябва ли да донеса нещо… освен ако не излизаш?

Усмихнах му се за миг и отвърнах:

— Не, ще се оправя.

— Е, добре. — Поколеба се за миг, докато нагласях Бри по-удобно в скута си, главичката ѝ се отпусна в сгъвката на ръката ми и извивката ѝ повтори извивката на гърдата ми. Вдигнах очи от нея и го видях да ме гледа напрегнато, очите му бяха приковани в полуразголените ми гърди.

Моите очи също пробягаха по тялото му. Видях, че започва да се възбужда, и сведох глава към бебето, за да скрия поруменялото си лице.

— Довиждане — промърморих над главата на Бриана.

Той остана неподвижен за миг, после се наведе и ме целуна леко по бузата, а топлото му голо тяло се оказа притеснително близо.

— Довиждане, Клеър — рече тихо. — Ще се видим довечера.

Той не влезе повече в кухнята, преди да тръгне, затова успях да нахраня Бриана и приведа чувствата си в някакъв приблизителен ред.

Не бях виждала Франк гол от завръщането си; той винаги се обличаше в банята или в дрешника. Нито пък се бе опитвал да ме целуне преди тази сутрин. Гинеколозите определиха бременността ми като високо рискова, затова и дума не можеше да става Франк да спи с мен, дори и да имах такова желание — каквото нямах.

Трябваше да се досетя, че ще стане така, нали? Докато първо тънех в огромното си нещастие, а после във физическия ступор заради предстоящото майчинство, не мислех за нищо друго освен за огромния си корем. След раждането на Бриана живеех от кърмене до кърмене, като търсех кратките спокойни моменти, когато можех да прегърна малкото ѝ телце и да открия покой от мислите и спомените чрез чистото физическо удоволствие от това да я докосвам и прегръщам.

Франк също прегръщаше бебето и си играеше с него, заспиваше в голямото си кресло, докато тя лежеше върху отпуснатото му тяло, притиснала розовата си бузка към гърдите му, и хъркаха дружески заедно. С него не се бяхме докосвали обаче, нито говорехме за нещо друго, освен за ежедневните неща — и за Бриана.

Бебето беше нашият общ фокус; точка, чрез която можехме веднага да се свържем и едновременно с това да се държим на ръка разстояние. Но като че ли Франк вече искаше по-голяма близост.

Можех да го направя — поне физически. Бях ходила на преглед преди седмица и лекарят ме увери — с бащинско смигване и потупване по задника, — че вече мога да възобновя „взаимоотношенията“ си със съпруга си когато пожелая.

Знаех, че Франк не е живял като монах по време на изчезването ми. В края на четирийсетте си години, той още беше слаб и мускулест, тъмен и строен, много хубав мъж. Жените се тълпяха около него на коктейлните партита като пчели около гърне с мед и чак тихо жужаха от сексуално въодушевление.

Имаше едно момиче с кестенява коса, което бях забелязала на парти на факултета; тя стоеше в ъгъла и се взираше печално във Франк над чашата си. По-късно се напи и се разрева и бе изведена от две приятелки, които се редуваха да хвърлят злобни погледи към Франк и към мен, която стоях до него огромна с роклята за бременни на цветя.

Той обаче беше дискретен. Винаги се прибираше вечер и се стараеше да няма червило по яката. Явно вече бе решил да се прибере наистина. Предполагам, че имаше право да го очаква; все пак това не беше ли задължение на съпругата, а аз пак бяха негова съпруга, нали?

Имаше обаче един малък проблем. Не към Франк посягах нощем, когато се будех. Не неговото гладко и стройно тяло виждах в сънищата си, и не то ме възбуждаше така, че бях цялата влажна и задъхана, а сърцето ми бумтеше от спомена за онзи допир. Но знаех, че никога няма да докосна отново онзи мъж.

„Джейми — шепнех, — о, Джейми.“ Сълзите ми блестяха на утринната светлина, украсили мекия червен пух по главата на Бриана като пръснати перли и диаманти.

Денят не беше от добрите. Бриана имаше възпален обрив от пелените, заради който беше нервна и раздразнителна, и трябваше да я вземам на няколко минути. Нервничеше и сучеше, като от време на време плюеше и оставяше мокри петна по дрехата ми. Смених си блузата три пъти до единайсет часа.

Тежкият сутиен за кърмачки ме беше протрил под мишниците и усещах зърната си студени и разранени. Докато се опитвах да изчистя къщата, някъде под пода се чу свистящо дрънчене и тръбите на отоплението умряха с немощна въздишка.