Диана Габалдон - Каменният кръг

Заклатушках се по студения коридор към детската стая, където Бриана, на три месеца, лежеше по гръб и пищеше с всички сили. Бях така скапана от липсата на сън, че не съобразих в първия миг, че я бях оставила да лежи по корем.

— Скъпа! Обърнала си се! Сам-самичка! — Ужасена от дързостта си, Бриана размаха малките си розови юмручета и запищя още по-силно със здраво стиснати очи.

Грабнах я, започнах да я галя по гърба и да шепна над покритата с червено мъхче коса.

— Скъпоценното ми момиченце! Какво умно момиченце си ти!

— Какво става? Какво се е случило? — Франк се появи от банята, като си бършеше косата с кърпа, друга беше увита на кръста му. — Станало ли е нещо с Бриана?

Приближи се към нас, изглеждаше разтревожен. С наближаването на раждането и двамата бяхме станали раздразнителни. Той изнервен, а аз ужасена, защото не знаех какво може да се случи между нас при появата на детето на Джеймс Фрейзър. Но когато сестрата извади Бриана от кошчето и я подаде на Франк с думите: „Ето го малкото момиченце на татко“, лицето му стана безизразно, а после — вгледан в малкото личице, съвършено като розов цвят — омекна от изумление. До седмица вече беше неин — телом и духом.

Обърнах се към него усмихната.

— Тя се е обърнала! Сам-самичка!

— Наистина ли? — Избръснатото му лице засия от удоволствие. — Не е ли рано за това?

— Да, рано е. Доктор Спок казва, че трябва да го прави чак след месец, най-малко!

— Е, какво знае доктор Спок? Ела тук, малка красавице; дай целувка на татко, задето си толкова сладка. — Вдигна малкото ѝ телце в розова пижамка и я целуна по носа. Бриана кихна и двамата се засмяхме.

Тогава спрях, внезапно осъзнала, че се смея за първи път почти от година. И нещо повече — за първи път се смеех заедно с Франк.

Той също го осъзна; очите му срещнаха моите над главата на Бриана. Бяха пъстри и в момента — изпълнени с нежност. Усмихнах му се, малко треперливо, и внезапно съвсем осезаемо усетих, че той е почти гол, а капки вода се спускат по стройните му рамене и блестят по гладката кафява кожа на гърдите му. Едновременно усетихме миризмата на изгоряло, която нахлу в тази сцена на семейно блаженство.

— Кафето! — Той хвърли безцеремонно Бри в ръцете ми и се втурна към кухнята, като и двете кърпи останаха на купчина в краката ми. Усмихнах се при гледката на голия му задник, който светеше нелепо бял по пътя към кухнята, и го последвах по-бавно, като държах Бри до рамото си.

Той стоеше до мивката, гол, сред облак зловонна пара, която се издигаше от загорелия кафеник.

— Може би чай? — попитах, ловко закрепвайки Бриана на хълбока си с едната ръка, докато с другата започнах да ровя в шкафа. — Но насипният е свършил, има само „Липтън“ на торбички.

Франк направи физиономия; англичанин до мозъка на костите си, той би предпочел да лочи вода от тоалетната, отколкото да си направи чай от пакетче. Този беше останал от госпожа Гросман, чистачката, която идваше веднъж седмично, и смяташе, че приготвеният от насипни листа е мръсен и отвратителен.

— Не, ще пия кафе по път за университета. О, като стана дума, помниш ли, че поканихме декана и съпругата му на вечеря днес? Госпожа Хинчклиф ще донесе подарък за Бриана.

— О, да — казах без ентусиазъм. Бях срещала вече семейство Хинчклиф и не горях от желание да повторя преживяването. Все пак трябваше да положа усилие. Въздъхнах наум, преместих бебето от другата си страна и зарових в чекмеджето за молив, за да направя списък с покупки.

Бриана се зарови в предницата на червения ми пеньоар и започна да сумти тихичко.

— Не може пак да си гладна — казах на темето ѝ. — Нахраних те преди два часа. Гърдите ми обаче започнаха да текат в отговор на нейното ровене и аз седнах и отворих пеньоара си.

— Госпожа Хинчклиф каза, че бебето не бива да се храни всеки път, когато заплаче — отбеляза Франк. — Така се разглезвали и не спазвали режима.

Не за първи път чувах мнението на госпожа Хинчклиф относно отглеждането на дете.

— Тогава ще е разглезена, нали така? — казах студено, без да го поглеждам. Малката розова устичка захапа яростно и Бриана започна да смуче с огромен апетит. Знаех също и че според госпожа Хинчклиф кърменето е както вулгарно, така и нехигиенично. Аз обаче, която бях виждала много бебета от осемнайсети век да сучат доволно от гърдите на майките си, не мислех така.