Диана Габалдон - Каменният кръг

— Така е — отвърнах рязко.

Легнах, треперейки леко, и набутах халата около краката си. Франк автоматично се примъкна до мен и аз се плъзнах под чаршафите до него. Сгушихме се в пашкула от нашата топлина срещу студа.

— О, чакай; трябва да преместя телефона. — Отметнах завивките и пак станах, за да преместя телефона от страната на Франк до мен. Той обичаше да седи в леглото вечерта, да говори със студенти и колеги, докато аз чета или си водя бележки по операциите до него, но не обичаше да се буди от късните обаждания от болницата за мен. Толкова мразеше това, че бях помолила да ми звънят само в крайно наложителни случаи или когато съм оставила инструкции да ме държат в течение относно някой пациент. Тази нощ бях оставила инструкции заради тежка операция на червата. Ако нещо се объркаше, можеше да се наложи да се върна спешно.

Франк изсумтя, когато изключих лампата и пак легнах, но след миг се обърна към мен и ме прегърна през кръста. Аз също се обърнах и се сгуших до него, като постепенно се отпусках, докато пръстите на краката ми се размразяваха.

Мислено повтарях подробностите от операцията, като пак почувствах студ в краката от климатика в операционната и първоначалното, смущаващо усещане от топлината в корема на пациента, когато плъзнах облечените си в хирургически ръкавици пръсти в него. Засегнатото черво, увито като усойница, бе осеяно с лилавите петна на кръвоизливите и бавно изтичащата кръв от малките разкъсвания.

— Мислех си — чух гласа на Франк в мрака до мен, прекалено небрежен.

— Да? — Още бях погълната от мисълта за операцията, но се опитах да се завърна в настоящето. — За какво?

— За творческия ми отпуск. — Той трябваше да започне след месец. Беше планирал да направи няколко кратки пътувания из североизточните щати, за да събере материал, и после да отиде за шест месеца в Англия, а след това да се върне в Бостън, където щеше да пише през последните три месеца от отпуска.

— Мислех си да отида направо в Англия — рече предпазливо.

— Да, защо не? Времето ще е ужасно, но ако ще стоиш предимно в библиотеките…

— Искам да взема Бриана с мен.

Застинах, студът в стаята внезапно се събра на малка бучка от подозрение в стомаха ми.

— Тя не може да замине сега; остава ѝ само семестър до дипломирането. Със сигурност можеш да изчакаш, докато отидем заедно през лятото, нали? Подала съм молба за дълъг отпуск тогава и вероятно…

— Отивам сега. Без теб.

Отдръпнах се и седнах, светнах лампата. Франк примигваше до мен, тъмната му коса беше разрошена. Вече посивяваше по слепоочията и му придаваше отличителност, която явно имаше много силен ефект върху по-впечатлителните му студентки. Аз се чувствах странно спокойна.

— Защо сега, така внезапно? Последната те притиска, нали?

Стреснатият поглед в очите му бе така явен, че чак беше комичен. Засмях се с очевидна липса на веселие.

— Ти наистина ли си мислеше, че не знам? Господи, Франк! Ти си най… невежият мъж!

Той седна в леглото, стиснал челюст.

— Мислех, че съм много дискретен.

— Може и да си — казах саркастично. — За десет години преброих шест — ако са били всъщност десетина или повече, значи си направо образец за дискретност.

Лицето му рядко показваше силно чувство, но пребледняването около устата говореше, че наистина е много ядосан.

— Тази трябва да е нещо специално — казах, като скръстих ръце и се облегнах на таблата най-небрежно. — Но все пак… защо е това бързане да заминеш в Англия сега, и да вземеш Бри?

— Тя може да довърши семестъра в пансион там — каза той кратко. — Това ще е ново преживяване за нея.

— Но едва ли ще е желано — казах аз. — Не би искала да остави приятелите си, особено преди дипломирането. И определено няма да иска учи в пансион! — потреперих при тази мисъл. Аз се бях разминала на косъм от затварянето в такова училище като дете; миризмата на болничната кафетерия понякога събуждаше спомените за него, пълни с вълни от ужасната безпомощност, която изпитах, когато чичо Ламб ме заведе да го разгледаме.

— Малко дисциплина на никого не е навредила — каза Франк. Беше се успокоил, но лицето му бе още сковано. — Може да е от полза. — Махна с ръка, отхвърляйки темата. — Така да бъде. Все пак реших да се върна в Англия завинаги. Предложиха ми добра позиция в Кеймбридж и смятам да я приема. Не е нужно ти да напускаш болницата, разбира се. Но не смятам да оставя тук дъщеря си.