Даниел Суарес - Прилив

— По дяволите, Грейди!

— Да не сте се побъркали? Това е костюм за четири хиляди долара!

— Прощавайте, господа.

Кулкарни бавно оглеждаше боклуците по пода и следите от опустошение.

— Започвам да разбирам причината лабораторията да изглежда по такъв начин.

— Трябваше да проведем опити.

Индиецът размишляваше усилено, търсейки нещо, с което да обори теорията.

— Но ако наистина отразявате гравитация, барионната материя би трябвало да си взаимодейства с полето. Не просто с диамагнитите материали, а буквално с всичко.

Грейди кимна.

— Да. Именно. Дори и във вакуум. И действително е така.

Той взе книга с твърди корици — оказала се Нютоновата Principia Mathematica — и я тласна към гравитационното поле, където тя остана да виси.

— Подозирам, че огледалото по някакъв начин трябва да изкривява самото времепространство, защото измененото гравитационно поле не се разширява извън сферата, както човек би трябвало да очаква, ако гравитацията течеше по права линия.

Кулкарни се замисли над това.

— А гравитацията се предава на всякакво разстояние…

— Именно. Ако бяхме създали гравитационно поле, равняващо се на земното притегляне, първото щеше да се разширява. Мисля, че в случая имаме работа с изкривяване, с ефект на леща, във времепространството. Вихрово движение в потока на гравитацията. — Той размаха ръце. — Още не съм сигурен.

Кулкарни стоеше замислен и смаян.

— Трябва да направим експерименти за Нютоново движение.

Грейди придърпа кофа с топки за голф.

— Вече го сторихме…

Само след мигове Кулкарни възклицаваше радостно и захвърляше топки към средата на уреда. Снарядите описваха крива под влиянието на гравитационния кладенец и отлитаха към стените на лабораторията.

— Видяхте ли? — извика Кулкарни и протегна ръка. — Точно като астероид, отскачащ от гравитационното поле на Земята.

Марано все още изцеждаше сакото си.

— Бога ми, воня като клошар. — Той кимна към жужащите уреди. — И бихте ли изключили машината? Нищо чудно, че разходите ви за ток са толкова високи.

Кулкарни го изгледа убийствено.

— Имате ли представа колко важно може да се окаже това откритие?

— Известно ми е, че дадена инвестиция трябва да изглежда разумно от икономическа гледна точка. Пристъпили ли сте към патентоване, господин Грейди?

Грейди се спогледа с Кулкарни и сви рамене.

— Не. Ще има време за това. Пък и не бива да патентоваме самото откритие.

— И защо не, по дяволите?

— Защото това е внушителен поглед към същината на вселената. Все едно да патентоваме електромагнетизма. Трябва да споделим тази информация. Кой знае колко иновации ще донесе тя. Тези иновации ще можем да патентоваме.

— Тоест, казвате ми, че ние сме инвестирали милиони, за да можете вие да спечелите Нобелова награда? Съветвам ви да си наемете адвокат, господин Грейди.

Кулкарни гледаше към увисналите топки за голф и се усмихваше. С все още удивен вид той премести поглед върху самата машина.

— Вашето откритие може да промени всичко, господин Грейди. Буквално всичко.

Грейди сви рамене.

— Не бих бил чак толкова категоричен, професоре, като се вземат предвид количествата енергия, необходими за възпроизвеждането на ефекта. И все пак тези знания определено откриват определени възможности.

— Разполагате ли с телефон тук?

— Разбира се. — Грейди посочи към отсрещния край на залата. — Кабинетите се намират отвъд тази врата.

— Благодаря.

Марано се обърна:

— На кого ще се обаждате, професоре?

— На фондовите технически съветници в Ню Йорк, господин Марано — отвърна Кулкарни в движение. — Не очаквам, че вие ще можете да опишете видяното днес.

— Кажете им, че държим ситуацията под контрол.

Топка за голф отскочи от пода и прелетя досами лицето на Марано.

— Пазете се!

Самир Кулкарни затвори вратата след себе си. В тази част на сградата почти всички цветове бяха избледнели заради десетилетията флуоресцентна светлина. И въпреки това в погледа му се долавяше някакво подобие на почит.

Именно сред тази обстановка е било направено откритието.

Помещения с нисък наем — с празни шкафове, струпани из ъглите. Редици евтини компютри, заети да изчисляват нещо. Всичко изглеждаше тъй… обикновено.

Върху един от шкафовете той забеляза хартиен геодезичен купол и спря, за да разгледа сложния начин на нагъване.

Иновацията беше нещо любопитно, което никога не спираше да го удивлява.